Война на четворния съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
През [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от [[Хабсбурги]] на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в [[Италия]], където договорът от Утрехт дава Сардиния, [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Милано]] на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за [[Изабела Фарнезе]], наследница на престола на [[Парма]]. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал [[Джулио Алберони]], който поема управлението като първи министър.
Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият [[Луи XV|Луи ХV]] царува с помощта на регента – [[Филип II Орлеански|Филип д'Орлеан]], а това никак не се харесва на Филип V.<ref>Edward Armstrong, ''Elisabeth Farnese, the termagant of Spain'', London 1892, p. 59</ref> Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.<ref>Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с [[Дипломатическа революция|дипломатическата революциа]] от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, ''The Expansion of Great Britain 1715-1789'', London 1907, p. 22</ref> През 1717 г. към тях се присъединява [[Нидерландия]] и така се създава
Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император [[Карл VI|Карл VІ]] – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази [[Крал|кралската]] си титла.<ref>Борислав Гаврилов, ''Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559-1918)'', София 2016, с. 318</ref> Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.
| |||