Тристранен пакт: Разлика между версии

85 байтове добавени ,  преди 2 години
м
мРедакция без резюме
На 20, 23 и 24 ноември [[1940]] г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно [[Унгария]], [[Румъния]], [[Словакия]], България и [[Кралство Югославия|Югославия]]<span> (става член на Оста на </span>[[25 март]]<span> </span>[[1941]]<span> г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили)</span>.
 
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]] между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Междусъюзническата война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от [[20 януари]], тържествено в двореца [[Белведере (дворец)|Белведере]] във [[Виена]] на [[1 март]] [[1941]] г. министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва договора за присъединяване на [[България]] към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на [[Третия райх|Германия]]. Със сключването на [[Спогодба Клодиус-Попов|спогодбата Клодиус–Попов]] (1941 г.) и [[Спогодба Нойбахер|спогодбата Нойбахер]] (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
 
Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на [[Втората световна война]] (1939 – 1945 г.).