Троен съюз (1717): Разлика между версии

В Испания от началото на ХVІІІ в. управлява новата [[Бурбони|Бурбонска династия]]. Крал [[Филип V (Испания)|Фелипе V]] е амбициран да възвърне силата на някогашната славна империя. В [[Война за испанското наследство|тежка война]] той успява да се утвърди на престола, но Испания изгубва европейските си владения: [[Испанска Нидерландия|Нидерландия]], южна [[Неаполитанско кралство|Италия]], [[Сицилианско кралство|Сицилия]], [[Сардинско кралство|Сардиния]], [[Миланско херцогство|Милано]]. Всички те са завзети от австрийците, освен Сицилия, която е отстъпена на [[Савойско херцогство|савойския херцог]]. След смъртта на неговата първа съпруга, Фелипе V се жени за амбициозната [[Изабела Фарнезе]], наследничка на [[херцогство Парма]]. Използвайки факта, че с Австрия няма сключен договор, тази амбициозна жена настоява за реванш, за да осигури на новородения си син [[Карлос III|дон Карлос]] някакъв престол.<ref>Edward Armstrong, ''Elisabeth Farnese: "the Termagant of Spain",'' Oxford 1892, p. 61</ref> Италианските земи стават естествената цел на испанската агресия.

Великобритания ревниво следи развоя на събитията, защото осъзнава, че при успех испанците ще поставят въпроса за [[Гибралтар]] и [[Менорка]], които британците са им отнели с Утрехтския договор. Тя е решена да се намеси при започването на война. Обединените провинции я подкрепят, което вече е утвърден принцип на външната им политика. Противоречия има и между Испания и Франция, произтичащи от странното развитие на Бурбонската династия. След смъртта на [[Луи XIV|Луи ХІV]] остават само двама мъжки наследници: малкият [[Луи XV|Луи ХV]] и Фелипе V, който иска да управлява Франция като [[регент]]. Регент обаче става [[Филип II Орлеански|Филип д'Орлеан]], племенник на починалия крал. Испанците подхождат към ситуацията с интриги и заговори за убийство.<ref>Christine Pevitt, ''Philippe, duc d'Orleans. Regent of France'', New York 1997, pp. 231-238</ref>

Тройният съюз се създава, за да уреди недовършените дела от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]: да постигне мир между Испания и Австрия и да "размени" Сардиния и Сицилия между Австрия и Савоя.<ref>Robert ДоговорътRayner, е''European подписанhistory 1660-1789'', New York 1949, p. 190</ref> През ноември 1716 г. се постига споразумение между Великобритания и Франция, към което на 4 януари 1717 г. се присъединяват и холандците.<ref>Arthur Hassall, ''The balance of power 1715-1789'', London 1907, p. 42</ref> Това става в [[Хага]] от името на нидерландските [[Генерални щати на Нидерландия|Генерални щати]], [[Джордж I|Джордж І]] и регента Филип д'Орлеан. ТойДоговорът предвижда: признаване от всички на статуквото, създадено от Утрехтския договор; изгонване от Франция на [[Джеймс Франсис Едуард Стюарт|Джеймз Едуард]], син на [[Джеймс II (Англия)|Джеймз ІІ]] и претендент за английския престол; премахване от страна на Франция на новите фортификации в Мардик, които Луи ХІV е започнал, за да заменят разрушеното пристанище на [[Дюнкерк]];<ref>[https://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717 The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717]&#x20;&#x20;&#x20;Посетен на 19 октомври 2019.</ref> военна помощ, ако някоя от страните бъде нападната от четвърта сили или страда от вътрешно въстание.

През лятото на 1717 г. Испания напада Сардиния и я завладява, а после и Сицилия.<ref>Henry Kamen, ''Philip V of Spain, the king who reigned twice'', New Haven 2001, pp. 119-121</ref> Испанската армия с неподозирана ефективност разбива вялата австрийска съпротива. Това води до влизането на Австрия в съюза през лятото на следващата година и в превръщането му в Четворен съюз. През декември 1718 г. останалите членове на съюза обявяват официално война на Испания и я поставят в критично положение. Неохотно Фелипе V трябва да се откаже от завоеванията си и да сключи мир с най-големия си противник - император [[Карл VI|Карл VІ]]. Мирният договорът в Хага от януари 1720 г. предвижда също "размяната" на Сицилия за Сардиния. Четворният съюз така успешно се справя със задачата си, че осигурява мир за следващите 13 години - нещо, което Европа отдавна не е виждала.

Приятелството между Великобритания и Франция продължава до 1733 г., когато ситуацията коренно се е променила. Филип д'Орлеан не е вече жив и отношенията между [[Париж]] и [[Мадрид]] много са се подобрили. Двете държави се възприемат като сестри, управлявани от обща династия. Когато започва [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], те подписват първия [[Семеен пакт]],<ref>Hassall, ''The balance of power...'', p. 93</ref> с който поставят началото на дълго сътрудничество.