Война на четворния съюз: Разлика между версии

Недоволен от Алберони, Филип V го уволнява и заявява готовността си за мир. На 17 февруари 1720 г. договорът е подписан в холандската столица Хага. Испания се отказва от всичките си придобивки, но правата на дон Карлос върху престола на Парма са гарантирани (след смъртта на бездетния херцог [[Антонио Фарнезе]]). Франция връща всички отнети от Испания територии за сметка на търговски привилегии. Искането на Мадрид да му бъдат върнати също [[Гибралтар]] и [[Менорка|остров Менорка]] (отнети от Англия през Войната за испанското наследство) е отхвърлено.<ref>Armstrong, ''Elisabeth Farnese''..., p. 128-129</ref> Савойският херцог [[Виктор Амадей II|Виторио Амедео ІІ]] бива принуден да замени богатата Сицилия с далеч по-невзрачната Сардиния.<ref>Claude Genoux, ''Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours'', Annecy 1852, p. 359</ref> По този начин се възцарява известна логика, защото Сардиния е по-близо до Савоя, а Сицилия - до Неаполитанското кралство, което също е под австрийска власт. Мирът от 1720 г., както и мирът между Русия и Швеция от 1721 г. осигуряват десетилетие на спокойствие в Европа, каквото тя отдавна не познава.

 

 

== Бележки ==