Енидже Вардар: Разлика между версии

В началото на XX век Ениджевардарско, главно в [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]] и [[Паяк планина]], става поле на сражения между [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация|Вътрешнатата македоно-одринска революционна организация]] и войските на Османската империя. В града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с [[Апостол Петков]]. В комитета влизат [[Антон Касапов]] (Андонис Касапис, председател), поп [[Димитър Икономов (Енидже Вардар)|Димитър Икономов]] (Димитриос Иконому, секретар), [[Христо Даскалов (революционер)|Христо Даскалов]] (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 г. – Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в [[Бабяни]]. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристидис Дувандзис и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), [[Атанас Икономов]] (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref><ref>Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 123</ref>