През 1924 години мюсюлманските жители се изселват в Турция и в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година ''Йеница'' (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище със 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref><ref name="lithoksou"/> В 1926 година градът е прекръстен от ''Йеница'' (''Γιενιτσά'') на ''Яница'' (''Γιαννιτσά'').<ref name="lithoksou"/>
През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образуванообразуван български акционен комитет начело с [[Георги Каяфов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/dm2/dm_1_3.htm Мичев, Добрин. Българските акционни комитети в Македония — 1941 г., МНИ, София, 1995, с.44]</ref><ref>Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, София, 1999, с.279</ref>, а сетне и подразделение на [[Охрана|Централния българомакедонски комитет]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> [[Георгиос Пулос]] в сътрудничество с немския фелдфебел Шуберт и ръководената от него „[[Тагмата Асфалияс]]“ на 15 септември в Енидже Вардар убива 103 души,<ref>Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941-44, (Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365-9.</ref> предимно членове на [[Български червен кръст]] и на [[Охрана|Централния българомакедонски комитет]].
