Разлика между версии на „Средиземноморски тюлен монах“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
В Черно море изчезва първоначално от крайбрежията на Украйна, Русия и Грузия, след това – от това на Румъния и Турция. За последен път при [[Созопол]] е наблюдаван през 1975 г., а при [[Калиакра]] – през 1979 г.<ref>Боев, З. 1992. Реквием за черноморския тюлен. – в. „Черноморски фар“, бр. 91(1085)/13.05.1992: 2.</ref> По българското крайбрежие най-голям брой тюлени (25 екз.) наведнъж са били наблюдавани при Созопол в началото на 1960-те години. При [[Маслен нос]] има едно наблюдение от 1991 г.<ref>Боев, З. 1993. Тюлен монах. – Лов и риболов, 2: 8 – 9.</ref>
Досега в България са известни 2 находища на тази тюлен в българския сектор на р. Дунав (при с. Стълпище, Русенско) и при гр. Никопол, както и 23 по българското черноморско крайбрежие (от Дуранкулак до Силистар). Многобройните наблюдения на тюлени по нашето Черноморие обхващат всички сезони на годината - от 05 януари до 08 декември. Малки тюленчета са регистрирани най-малко 4 (до 7) пъти, като два от тях са регистрирани умрели (като трупове).За изчезването на вида има две основни причини: (1) прякото му унищожаване от рибари, граничари и войници и (2) безпокойство поради засилената туристическа ерозия на крайбрежните скалисти брегове и драстичното увреждане на местообитанията му. И двете са резултат от ниската природозащитна култура на местното население, вкл. и на местните власти. Тюленът монах не може да бъде възстановен по българското Черноморие поради постоянно влошаващите се условия за живот в бившите местообитания на вида. <ref>Boev, Z. 2019. Past distribution of Monachus monachus in Bulgaria – subfossil and historical records (Carnivora: Phocidae. - Lynx, n. s. (Praha), 49: 163–176 (2018). ISSN 0024-7774 (print), 1804-6460 (online)</ref>
 
== Начин на живот и хранене ==