Лиственица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м източник?
Редакция без резюме
Ред 20:
'''Листвениците''' (''Larix'') са [[род (биология)|род]] [[иглолистни]] [[дърво|дървета]] от семейство [[Борови]] (''Pinaceae''), разпространени в хладните части на [[умерен пояс|умерения пояс]] на [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. Те са едни от преобладаващите растения в [[тайга]]та на [[Русия]] и [[Канада]].
 
{{източник|В България участъци със засадени лиственици има в Стара Планина<ref>[http://geografia.kabinata.com/10.htm Главна старопланинска верига]</ref><ref>[https://www.mirela.bg/naemi/Узана-географският-център-на-България-zxi28102.html Узана – географският център на България]</ref> и в Рила. В Рила има опитни засаждания над благоевградското село Бистрица, над махалите Милово и Влаховска.|2019|10|19}}
 
== Общи сведения ==
Листвениците са [[листопадни растения|листопадни]] дървета, достигащи на височина до 15-50 m. Клонките са диморфични - дълги (10-50 cm) с по няколко пъпки и къси (1-2 mm) с по една пъпка. [[Лист]]ата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2-5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата.
 
[[Шишарка|Шишарките]] на лиственицата са дълги 1-9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след [[опрашване]]то. При около половината видове люспите на [[прицветник]]а са дълги и видими, а при останалите – къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cm) с къси присеменници, а южните – по-дълги шишарки (3-9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в [[Хималаи]]те.
 
== Използване ==
Ред 65:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.conifers.org/pi/la/index.htm Gymnosperm Database - – ''Larix'']
 
[[Категория:Лиственица| ]]