Нартекс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълване, кориг., източник
Допълване, корекции
Ред 3:
[[Картинка:Rila 05.jpg|thumb|150px|Нартекс на църквата ''Света Богородица'' в [[Рилския манастир]]]]
 
'''НартексПритвор''' или '''Притворнартекс''' е термин в сакралната (църковна) [[архитектура]]. Думата ''нартекс'' произлиза от [[гръцки език|гръцката]] дума ''νάρθηξ'' ''(нартекс)'' – име на дървесниярастителния вид ''Ferula Communis'', която означава ощесъщо ''жезъл'' или ''кутия от нартеково дърво''. Нартексът е типичен за архитектурата на [[Източноправославна църква|източноправославни]]те храмове.
 
''Нартексът''Притворът представлява най-западната напречна част на един християнски храм, отделен от [[Наос|наоса]] с глуха стена.<ref name=":0" /> Той може да бъде изцяло изграден вътре в сградата – в този случай се нарича ''нартекс интериор'' или ''езонартекс''. Когато е непосредствено пред сградата като част от фасадата и&#768;, навес или покрито място, се дефинира като ''нартекс екстериор'' или ''екзонартекс''.<ref name=":1" /> Често нартексът е ограден с колонада от [[арка|арки]]. Тунелът под колонадата е допълнително украсяван. Един от най-интересните български нартекси е този на централната църква „Света Богородица“ в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Той е богато украсен със [[стенопис]]и и е пример за българската сакрална архитектура.
 
Задачите,В коитораннохристиянската еепоха изпълнявал през вековете, са различни. Първоначално епритворът приютявал по време на богослужение оглашените (хората, които се подготвят да приемат християнството, но все още не са християникръстени). В първите векове там пребивавали и каещите се и получилите епитимии (наказания).<ref name=":0">Коев, Тодор и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 73 и 242. ISBN 954-426-406-X</ref> Днес тойНартексът се използвае ползвал за различнисветите религиознитайнствата церемонииКръщение в(ако западнатае частнямало наспециално храмапомещение, наречено [[бдение|бдения]]Кръщелна, [[панихида|панихиди]]баптистерий), [[кръщене]]та, [[молитва|молитви]]Миропомазване и дрБрак. ЕдинДнес отза най-интереснитетази българскицел нартексисе епредпочитат тозипомещения, назаделени централнатаот църкванего, „Светакъдето Богородица“се вкръщава [[Рилски(баптистерии), манастир|Рилскияа манастир]].бракосъчетанията Тойпротичат еизцяло богатов украсеннаоса.<ref съсname=":1" [[стенопис]]и/> и е пример за българската сакрална архитектура.
 
Днес притворът най-често се използва за продажба на свещи, за канцелария на свещениците и за други цели, свързани с практическите потребности на служителите при храма, докато в миналото за това е служела т.нар. ''църковна сграда'' („одая“ или „стая“ в българска традиция), която заедно с училището и общината (общинската одая) влизала в ансамбъла на църковния двор.<ref name=":1" />
 
Според възприетите в България литургични практики в нартексите на манастирските храмове се извършват последованията на полунощницата, на първия, третия и деветия часове, и повечерията. Ако храмът има втори, външен притвор (екзонартекс), в него на празничните вечерни се извършва литията, поради което той се нарича често „лити“ (гр. ''литион'').<ref name=":1">Коева, Маргарита. Богослужебни последования, тайнства и обряди, извършвани в православния храм. https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm</ref>
 
== Вижте също ==