Стилиян Чилингиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 32:
 
== Биография ==
Роден на 26 Октомври 1881г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания.Завършва основно и педагогическо училище в родния си град [[Шумен]].,като едновременно работи като обущарски и книжарски чирак.Учителства в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]].
 
Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. Завършва „Педагогика“ в [[Софийския университет]] (1904), назначен като библиотекар в Народната библиотека.Специализира в. Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика,благодарение на проф. Иван Шишманов.(1905-1907).
Ред 40:
Учител е по немски и български език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на [[Балканските войни]] е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на [[Втора българска армия]].
 
Секретар на Прогресивно-либералната партия и гл. редактор на вестник [[България (1898 - 1921)|„България“]] (от 1911-1913) и на списание [[Бразда (списание)|„Бразда“]] (1914 – 1915). Народен представител от Преславската околия в XV обикновено Народно събрание.Поддиректор (1916  – 1919) и директор (1919  – 1922) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]].
 
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941  – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.Инициатор и съорганизатор за учредяването на Съюза на писателите в България(1923).Член на Масонската организация в България.Участва в списването ма сп.”Полет”-издание на масонската ложа.През периода 1941-1944г. е председател на Върховния Читалищен Съюз и председател на Съюза на писателите в България.Един от инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.През 1942 г. е обявен за почете гражданин на гр.Шумен.
 
След [[9 септември 1944]] г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.