Език за програмиране: Разлика между версии

* ''Функция и цел:'' ''Компютърен програмен език'' е език<ref name="Fischer">Steven R. Fischer, ''A history of language'', Reaktion Books, 2003, ISBN 186189080X, p. 205</ref>, използван за писане на [[компютърна програма|компютърни програми]], които са свързани с това [[компютър]] да извършва някакъв вид изчисление<ref name=sigplan>{{cite web|author=[[Association for Computing Machinery|ACM]] SIGPLAN|title=Bylaws of the Special Interest Group on Programming Languages of the Association for Computing Machinery|url=http://www.acm.org/sigs/sigplan/sigplan_bylaws.htm|accessdate=19 юни 2006|year=2003}}, ''The scope of SIGPLAN is the theory, design, implementation, description, and application of computer programming languages – languages that permit the specification of a variety of different computations, thereby providing the user with significant control (immediate or delayed) over the computer's operation.''</ref> или [[алгоритъм]] и евентуално да управлява външни устройства като [[принтер]]и, [[дисково устройство|дискови устройства]], [[робот]]и,<ref name="robots">{{cite web|url=http://www.cs.brown.edu/people/tld/courses/cs148/02/programming.html |title=Programming Robots |accessdate=23 септември 2006 |last=Dean |first=Tom |year=2002 |work=Building Intelligent Robots |publisher=Brown University Department of Computer Science}}</ref> и така нататък. Например [[PostScript]] програми са често създадени от друга програма. за управление на принтер или дисплей. По-общо казано, един език за програмиране може да опише изчисление, на някаква, вероятно абстрактна, машина. Общоприето е, че една пълна спецификация за един език за програмиране, включва описание, вероятно идеализирано, на машина или обработчик за този език.<ref name=nara2>R. Narasimahan, Programming Languages and Computers: A Unified Metatheory, pp. 189-- – 247 in Franz Alt, Morris Rubinoff (eds.) Advances in computers, Volume 8, Academic Press, 1994, ISBN 012012108, p.193: „a complete specification of a programming language must, by definition, include a specification of a processor--idealized, if you will--for that language.“ [the source cites many references to support this statement]</ref> В контекста на практиката, един език за програмиране, засяга компютър и следователно езиците за програмиране обикновено се дефинират и изучават по този начин.<ref>{{cite book|last=Ben Ari|first=Mordechai|title=Understanding Programming Languages"|publisher=John Wiley and Sons| year=1996|quote=Programs and languages can be defined as purely formal mathematical objects. However, more people are interested in programs than in other mathematical objects such as groups, precisely because it is possible to use the program—the sequence of symbols—to control the execution of a computer. While we highly recommend the study of the theory of programming, this text will generally limit itself to the study of programs as they are executed on a computer.}}</ref> Програмните езици се различават от [[естествен език|естествените езици]] по това, че естествените езици се използват за взаимодействие между хора, докато езиците за програмиране позволяват хората да задават инструкции на машините.

Терминът ''компютърен език'' понякога е взаимозаменяем с език за програмиране.<ref>Robert A. Edmunds, The Prentice-Hall standard glossary of computer terminology, Prentice-Hall, 1985, p. 91</ref> Въпреки това, употребата на двата термина е варира при различните автори, включително обхвата на всеки един от тях. При едната употреба, езиците за програмиране се описват като подмножествто на компютърните езици.<ref>Pascal Lando, Anne Lapujade, Gilles Kassel, and Frédéric Fürst, ''[http://www.loa-cnr.it/ICSOFT2007_final.pdf Towards a General Ontology of Computer Programs]'', [http://dblp.uni-trier.de/db/conf/icsoft/icsoft2007-1.html ICSOFT 2007], pp. 163- – 170</ref> В този ред на мисли, езици, използвани в компютинга, които имат различна цел от това да се създават компютърни програми са обикновено целеви компютърни езици. Така например, езиците за маркиране, понякога биват наричани компютърни езици, с цел да се подчертае, че не се използват за програмиране.<ref>S.K. Bajpai, ''Introduction To Computers And C Programming'', New Age International, 2007, ISBN 812241379X, p. 346</ref> При другата употреба на термина, езиците за програмиране се разглеждат като теоретични конструкции за програмиране на абстрактни машини, и компютърните езици като тяхно подмножество, които работят на физически компютри, които имат ограничени хардуерни ресурси.<ref>R. Narasimahan, Programming Languages and Computers: A Unified Metatheory, pp. 189-- – 247 in Franz Alt, Morris Rubinoff (eds.) Advances in computers, Volume 8, Academic Press, 1994, ISBN 012012108, p.215: "[...] the model [...] for computer languages differs from that [...] for programming languages in only two respects. In a computer language, there are only finitely many names--or registers--which can assume only finitely many values--or states--and these states are not further distinguished in terms of any other attributes. [author's footnote:] This may sound like a truism but its implications are far reaching. For example, it would imply that any model for programming languages, by fixing certain of its parameters or features, should be reducible in a natural way to a model for computer languages."</ref> [[Джон Рейнолдс]] подчертава, че формалните езици, са точно толкова, колкото езици за програмиране, колкото и езиците, предназначени за изпълнение. Той също така твърди, че текстови и дори графични входни формати, които влияят на поведението на компютъра са програмни езици, независимо от факта, те често не са Тюрингови, и отбелязва, че това непознаване на концепциите на програмните езици е причина за много недостатъци във входните формати.<ref>John C. Reynolds, ''Some thoughts on teaching programming and programming languages'', [[SIGPLAN]] Notices, Volume 43, Issue 11, November 2008, p.109</ref>