Разлика между версии на „Наос“

Допълване на информацията
м
(Допълване на информацията)
[[Image:Peripteros-Plan-Naos-bjs.png|thumb|План на гръцки храм. Наосът е защрихован]]
[[ImageФайл:Bassai Temple of Apollo Plan-fr.png|thumb|План на Храма на Аполон в [[Баса]]]]
'''Наос''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''naos'' – ''храмжилище, дом'') е термин в [[сакрална архитектура|сакралната (църковнахрамова)]] [[архитектура]] и представлява най-голямата, средна част от вътрешността на един [[храм]] (другите две части са [[Притвор|притворът]] и [[Олтар|олтарът]]).<ref name=":0">Коев, Тодор и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 73. <nowiki>ISBN 954-426-406-X</nowiki></ref>
 
В [[древногръцки храм|древногръцките храмове,]] ориентирани обикновено в посока изток – запад, в наоса се намира [[статуя]]та на [[божество]]то.
В наоса са разположени [[Амвон|амвонът]], [[Солей|солеят]], клиросите, [[иконостас|иконостасът]] и владишкият (архиерейският) трон.<ref name=":0" />
 
В християнските храмове в наоса се влиза от запад, от [[Нартекс|притвора]], а на изток наосът е отделен от [[Олтар|олтара]] с [[Иконостас|иконостаса]]. Тази централна храмова част се нарича още и ''земна църква'', а понякога и ''неф/нефа'' ''(кораб)'', независимо от формата си. <ref name=":1">Коева, Маргарита. Богослужебни последования, тайнства и обряди, извършвани в православния храм. https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm</ref>
В [[древногръцки храм|древногръцките храмове]] в наоса се намира [[статуя]]та на [[божество]]то, а в ранните [[Византия|византийски]] [[православна църква|православни църкви]] в него се провежда [[литургия]]та.
 
Пространството на наоса е оформено така, че да осигурява извършването на литургията и тайнствата от свещенослужителите и дяконите пред миряните, събрали се тук да присъстват и участват в богослужебните последования. В наоса са разположени [[Иконостас|иконостасът]], [[Солей|солеят]], клиросите/певниците, [[Амвон|амвонът]] и владишкият (архиерейският) трон. Всеки от тези елементи изпълнява определена роля в хода на действието.<ref name=":0" /><ref name=":1" />
 
Влизането в наоса от притвора става през три врати (в по-големите храмове), средната от които носи названието „Царски врати“, по традиция от времето, когато през нея минавал императорът, след като съблече горната си царска дреха, за да присъства на богослужението като обикновен мирянин.<ref name=":1" />
 
В средното поле на наоса (понякога в първото му южно поле, близо до южния вход в олтара) е поставена икона на храмовия патрон. Втора икона на покровителя (патрона) на храма има в царския ред на иконостаса, по правило до иконата на Св. Богородица, отляво на „Светите двери“.
 
В западната част на наоса се помества амвонът, от който се четяло Светото Писание, произнасяли се проповедите и се пеели псалми, а в южната част е „Владишкият трон“.
 
Платформата на солея и клиросите са свързани с определени ритуали. По време на богослужението свещенослужителите неколкократно излизат от олтара и прекадяват с тамян цялото църковно пространство. Излазът е през северната дяконска двер/двери, следва движение на юг по солея пред иконите на иконостаса, след това през наоса на запад и обратно връщане през южната дяконска двер („райските двери“).<ref name=":1" />
 
== Източници ==