Медиолански едикт: Разлика между версии

'''Медиоланският едикт''' от 313 г. е писмо с дословен препис на [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт]] на император [[Галерий]] от 311 г. изпратено до [[Максимин Дая]], от двамата [[Август (титла)|августи]] [[Лициний]] и [[Константин I Велики]] от град Медиолан (дн. [[Милано]]) с изискване за изпълнението му. С него християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии. Традиционно едиктът се приема за край на [[Диоклецианови гонения|Диоклециановите гонения]] срещу християните.

 

 

През [[311]] г. в [[София#История|Сердика]] император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това императорът умира, като негов приемник става Лициний, а съюзник в борбата за правата на християнската религия става другият август Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители – Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават ''Медиоланския едикт'' през [[313]] г. признаващ, не само за законно допустимо изповядването на християнството, но ''признаващ християнството за равна на другите религия'' в империята. След издаването му цялото конфискувано имущество на християните и техните общности трябвало да бъде върнато или компенсирано. Две години след Сердикийския – през 313 г., Лициний и Константин издават т.нар. Медиолански едикт, с който потвърждават свободното изповядване на християнството.