Педагогически музей (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: тест преместен от статията за колежа
Ред 22:
През 1948 г., [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френският колеж в Пловдив]] е закрит и богатите музейни сбирки изоставени без грижи – много експонати и книги са силно похабени, други – безследно изчезнали. Не е бил съставен [[Инвентарна книга|инвентарен опис]], когато преподавателите са изгонени от България. Едва през 1952 г. е взето решение от природонаучните сбирки на колежа в Пловдив да се създаде [[Регионален природонаучен музей (Пловдив)|Природонаучен музей]] в Пловдив. Старата сграда на някогашната [[Община Пловдив|Пловдивска община]] (където и сега се намира Природонаучният музей) е била предоставена за тази цел. Запазените експонати от колежа са пренесени там. На 8 май 1960 г., музейната сбирка, обогатена с нови материали от българската природа, е художествено подредена и е открита като Природонаучен музей.<ref>[http://www.visitplovdiv.com/bg/node/841 Регионален природонаучен музей]</ref> Други експонати са предадени на [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Етнографския музей]]. Лисват някои колекции от старо оръжие, нумизматика, и др.
 
Eдни от най-интересните екзотични експонати в Пловдивския природонаучен музей са наследени от Педагогическия музей.<ref> [http://rnhm.org/bg/museum/exposition/16/minerals Регионален природонаучен музей Пловдив – Експозиция / Минерали]</ref> По инициатива на директора на Природонаучния музей в Пловдив, гл. ас. д-р Огнян Тодоров, проф. [[Златозар Боев]] съвместно с него съставя каталог на орнитологичната колекция на Педагогическия музей на колежа, въз основа на оцелелите (част от които силно повредени) сухи монтирани тотални препарати от птици от цял свят, главно от пределите на бившите френски задморски владения. Тази колекция включва 205 препарата на 193 вида птици от 81 семейства и 29 разреда. 15 % от видовете днес имат висок природозащитен статус. С това тази колекция се определя като най-богатата и ценна в научно отношение в България след тази на [[Националния природонаучен музей]] при БАН в София.<ref>Boev, Z., Todorov, O. 2019. The avian collection of the former Saint Augustine College of the Regional Natural History Museum in Plovdiv. – Historia naturalis bulgarica, 35: 1-11.</ref>
 
Eдни от най-интересните екзотични експонати в Пловдивския природонаучен музей са наследени от Педагогическия музей. <ref> [http://rnhm.org/bg/museum/exposition/16/minerals Регионален природонаучен музей Пловдив – Експозиция / Минерали]</ref> Колекция от 115 френски, немски и италиански [[Гравюра|гравюри]] на мед от периода ХVІІІ – началото на ХІХ век, както и по-късни оригинални авторски [[Офорт|офорти]] от началото на ХХ в. са предадени на [[Пловдивска градска художествена галерия|Художествената галерия]] в Пловдив. Сюжетите на гравюрите могат да бъдат разделени в различни групи: библейски, евангелски и църковни сюжети; митологични; исторически; анималистични; портрети; сцени от семейния бит; селски сцени; парадни и дворцови сцени; пейзажи; исторически и т.н. Преобладаващата част от гравюрите са в голям формат, близък до А1 (100х70 см.). Част от гравюрите са отпечатани в ателието „Chalcografie de Louvre“ на [[Лувъра]]. През 2014 г. всички гравюри са реставрирани, проучени, описани, дигитализирани и поставени в рамки за завършен изложбен вид.<ref>[http://www.galleryplovdiv.com/bg/about_gallery/ Градска художествена галерия – Пловдив]</ref>
 
== Съдържание ==