Византийска империя: Разлика между версии

Император [[Михаил VIII Палеолог]] умира през [[1282]] г. На престола той оставил сина си [[Андроник II Палеолог]]. Той отменил унията от [[Лион]]. Стремял се да присъедини Епир, [[Тесалия]] и [[Пелопонес|Морея]], но губи територии в [[Северна Македония (област)|Северна Македония]] със [[Скопие]] в полза на Сърбия като зестра, след като предоставя малолетната си внучка [[Симонида Палеологина|Симонида]] за съпруга на сръбския крал. Опитва се да освободи завладените от турците земи, но има ограничен успех. През [[1304]] г. Византия губи сражението при река [[Скафида (река)|Скафида]] с българският владетел [[Теодор Светослав]], с което загубва и областта между [[Странджа]], [[Стара планина]] и [[Черно море]], а през [[1322]] г. – и временно [[Пловдив]] и някои крепости около [[Одрин]]. През [[1307]] г. България и Византия сключват мирен договор, скрепен чрез брак между дъщерята на императора и българския цар [[Теодор Светослав]]. През [[1321]] г. във Византия избухва [[гражданска война]] между Андроник II Палеолог и внука му [[Андроник III Палеолог]]. През [[1332]] г. Византия си връща градовете на юг от [[Стара планина]], но след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]] отново губи част от тях. През третата война между двамата императори Андроник III Палеолог побеждава дядо си и го принуждава да се оттегли от престола. Още незатихнала се разгаря друга гражданска война този път между малолетния [[Йоан V Палеолог]] и претендента [[Йоан Кантакузин]]. Побеждава първият, но той е принуден да отстъпи на България и [[Иван Александър]] осем крепости в [[Родопите]], включително и [[Пловдив]], заради оказаната подкрепа от страна на българския цар. Йоан Кантакузин проводил през [[1351]] г. пратеничество при българския цар за съюз срещу турците, но последният отказал. Докато се разгаряла гражданската война, османските турци завземали все повече и повече византийска територия. Скоро тя била разполовена на три – [[Цариград]] и околностите му, Солун и [[Пелопонес|Морея]] ([[Пелопонес]]). През [[1369]] г. османските турци превзели [[Одрин]], който обявили за столица, а през [[1387]] г. и Солун. През [[1391]] г. император станал [[Мануил II Палеолог]]. Той прекарал няколко години на Запад, искайки помощ за Константинопол срещу турската обсада. Градът се държал само благодарение на изпратените от френския крал стрелци. Западните владетели му обещавали помощ, но на практика не могли да я окажат. Неочаквано обаче съдбата помогнала на Византия. През [[1402]] г. турците загубили [[битка при Ангора|битката при Ангора]] срещу [[Тимур]], а султан [[Баязид I]] бил пленен. В следващите години византийската дипломация полагала много усилия, за да задълбочи противоречията между Баязидовите синове. Това продължило до [[1413]] г., когато победил [[Мехмед I]], не без помощта на християните. Още преди управлението на Мехмед I Византия дори си върнала Солун, но през [[1430]] г. той бил отново покорен от турците. През това време Византия можела да изтласка турците от Балканите в съюз с Венеция, но пропиляла този шанс, защото мислела, че новият владетел бил миролюбив.