Брусарци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Katev2019 (беседа | приноси)
Katev2019 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 57:
През 1860 г. цялото село Гаговица с изключение на 2 къщи се преселва в [[Русия]], а на тяхно място са заселени [[татари]] от [[Русия]]. През 1860 г. или 1861 г. в района на днешните гробища са заселени 23 ханета (къщи) [[черкези]], с 39 мъже и 42 лица от женски пол. През 1862 г. се завърнали от [[Русия]] 45 ханета с 215 гаговчани.<ref>Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 270 – 271, 274 – 278, 290 – 292.</ref>
 
През 1841 г. Гаговица наброява 70 къщи, 1846 г. – 76, 1863 г. 45 къщи/ с 215 жители, 1870 г. – 50/265, 1881 г. – 72 домакинства/ с 405 жители, 1888 г. – 74/450, 1893 г. – 78/491, 1900 г. – 95/605, 1905 г. – 105/690, 1910 г. – 136/977, 1920 г. – 171/1103, 1926 г. – 268/1456, 1937 г. – 1786 жители, 1946 г. – 2069, 1956 г. – 21582134, 1960 г. – 2277, 1962 г. – 2348, 1963 г. – 2353, 1965 г. – 2637, 1975 г. – 2294, 1978 г. – 2084, 1985 г. – 2126, 1992 г. – 1876, 2001 г. – 1603, 2015 г. – 1162 (1208).<ref>Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 151 – 155, 182 – 192, 211, 290 – 292; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, От 1878 г. до 9 септември 1944 г., Велико Търново, 2016, с. 518. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с…); Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис; Вълков. С. История на град Брусарци. Том четвърти. От 10 ноември 1989 г. до ... – ръкопис; Държавен архив – Монтана, ф. 787, оп. 3, а. е. 308, л. 55.</ref>
 
Брусарци е освободено от [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] на 23.ХІ./5.ХІІ.1877 г. от бригада рошиори с командир Михаил Расти, майор на румънска служба.<ref>Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 258 – 259; Вълков. С. Освобождението на село Брусарци от Османско иго през 1877 – 1878 година. // Годишник на военна академия „Георги Стойков Раковски“. Център „Военноисторически изследвания“. София, 2007 г., с. 55 – 59.</ref>