Райно Попович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Съчинения: : препратки към съчиненията на Р. Попович →Външни препратки: + статията има →Източници: от 2012 г. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{личност
| име = Райно Попович
| портрет = Rayno-Popovich.jpg
| описание = български книжовник▼
| категория = писател
▲| описание=български книжовник
| роден-място = [[Жеравна]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Карлово]], [[Османска империя]]
}}
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, сред реформаторите на образованието в [[България]].
Line 14 ⟶ 13:
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на [[Езоп]] и нравоучителния сборник ''
== Съчинения ==
* [http://unicat.nalis.bg/Record/DSpace.897 Мудрост добраго Рихарда / От французкият на славеноболгарският наш язик преведена от Гаврила Крестовича, котлянца; Настоянием же и иждивением Райна Поповича Ж. на свят издано]. В Будиме граде: Писмени Крал. всеучилища венгерск, 1837
* [http://unicat.nalis.bg/Record/DSpace.977 Христоития или Благонравие: Присовокупена с историите, на които са поменуват в нея за полза и употребление на болгарското юношество, и секиму, който люби да са ползува / От елинският на славеноболгарският наш язик преведена от Райна Поповича из Жеравна, карловскаго елиногреческаго учителя; А посвящена на г.г. Малки Волка чорбаджи К.Чаликоглу]. В Будиме: Писмени Крал. типограф. унгарск., 1837 ([http://unicat.nalis.bg/Record/DSpace.454 2 изд]. 1855)
* [http://unicat.nalis.bg/Record/DSpace.340 Краткое толкование на божественият храм и на колкото са в него священи сосуди и одежди и на обикновените последования, на божествената литургия и на светите церковни таинства / Собрано из различни церковни списатели и сочинено на греческаго язика от г. Димитрия Н. Дарвара; Нине же от греческаго на славеноболгарскаго язика преведено и на свят своим его иждивением издано от Райна Поповича, жаравнянина, Карловския школи елиногреческаго учителя]. В Будине граде: Писмени Кралевскаго всеучилища венгерскаго, 1837.
* Служба сия Светаго Свещеномученика и чудотворца Харалампиа Магнисийскаго / Прежде убо от греческаго минеа на славянский диалект преведена Евтимием йеромонахом Хилендарцем и Райном Поповичем; Последи же прилежно разсмотрена и поправлена трудом Неофита йеромонаха П. П. Рилца, от негоже и молебний канон (сиреч Параклис) такожде от греческаго синаксириста преведен, присовокупи ся; А типом издана на общую ползу и спасение душам всех православних христиан, всеусердним иждивением родолюбних спомоществователей, к ней же и житие светаго от славянскаго язика на простое наречие преведено от Райна Поповича, приложи ся. В Константинополе: Писмени Трудолюбивия пчели, 1843
* [http://unicat.nalis.bg/Record/DSpace.247 Краткое толкование на Божественият храм и на колкото са в него священи сосуди и одежди, и на обикновените последования, на Божествената литургия, и на святите церковни таинства / Собрано из различни церковни списатели и сочинено на греческаго язика от г. Димитрия Н. Дарвара; А от греческаго на славеноболгарскаго язика преведено и на свят издано от г. Райна Поповича, жеравнянина, Карловския школи елино-греческаго учителя]; И нине же сос произволением г. Р. П. у вторий пут на свят издано заради просвещението на православните християни и чада нихни сос иждивението от г. хаджи Найдена Йоановича, учителя, жителя татарпазарчичанина, ревнителя болгарскаго просвещения и книгопродавца по всея Славеноболгария. В Букурещ: В типографията у Йосифа Копайнига, 1846
* [http://unicat.nalis.bg/Record/DSpace.305 Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки / Списани убо по елински от самаго того Есопа; А от елински преведени на славянобългарский язик от райна Поповича П. С., елиногреческаго учителя от Карлово, а родом из Жеравна; А напечатани сос иждивение на Хаджи Найдена Йованович, татарпазарджичанина и на свят издани в полза българскаго юношества]. В Белград: В Княжеско-сербската книгопечатня, 1854
== Източници ==
* Балабанов, Никола Т. Даскал Райно Попович: Живот и дейност. Жеравна: ч-ще Единство, 1921
* Снегаров, Иван Принос към биографията на Райно Попович. София: БАН, 1959
* Аретов, Николай. Рецепцията на Б. Франклин в България през Възраждането. – Литературна мисъл, 1983, № 4
== Външни препратки ==
* [http://books.google.com/books?id=ztMGAAAAcAAJ&pg=PA1#v=onepage&q&f=false Христоития или благонравие]
* [https://starinnokarlovo.com/raino-popovich/ Къща
* [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000064539 Биография на Райно Попович] [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000064539][http://unicat.nalis.bg/Record/VTU.000031032][http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000400662]
|