Девня: Разлика между версии

▲[[Файл:Bulgaria-Pobiti Kamani-05.jpg|мини|дясно|250п|[[Побитите камъни]]]]

▲Девня се намира на Провадийското плато на най-източната точка от платото, на 22 километра западно от [[Варна]], 18 километра североизточно от [[Провадия]].

▲Девня е известна с [[Карстов извор|карстовите извори]], които дават начало на [[река Девня]] и са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nasamnatam.com/statia/Devnenski_izvori_nai_golemite_karstovi_izvori_v_Bylgariia-2265.html | заглавие=Девненски извори – най-големите карстови извори в България |достъп_дата = 22 юли 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>. Те са около 30 на брой и са обединени в седем изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.

▲[[Файл:Devnya-mosaics-museum-building.jpg|мини|дясно|250п|Музеят на мозайките]]

▲На 2 километра северно от града и леко югозападно от кариерата за циментовия завод е открито скално, може би [[траки]]йско, светилище.

▲Античното име на Девня е [[Марцианополис]] ({{lang|la|Marcianopolis}}; {{lang|el|Μαρκιανούπολις}}), главният град на римската провинция [[Долна Мизия]] ''(Moesia inferior)'', основан от император [[Траян]] през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От този период е известен слабо проучен античен [[амфитеатър]].

▲При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Девня е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref>

▲В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне), Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ – сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име.

▲През социализма се развива мрежата на градския транспорт с 3 градски линии (1, 2, 3), както и извънградските линии за Варна 14, 24, 28. Днес ДАП Девня е приватизиран и държи линии 1, 1А, 14, 14А, 28.

▲[[Файл:Повеляново Девня.jpg|дясно|мини|ЖП гара Повеляново, Девня]]

▲По времето на [[Народна република България|социализма]] е изграден Девненският промишлен комплекс, един от образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства, като солна киселина, хлор и т.н. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20% от продукцията на [[Химическа промишленост|химическата промишленост]].

▲* „[[Агрополихим]]“ – производство на [[азотна киселина]], [[амоняк]], моно- и ди-калциев [[фосфат]], натриев триполифосфат, стабилизирана [[амониева селитра]], троен суперфосфат;

▲* „Полимери“ – производство на [[дихлоретан]], [[натриева основа]], по-рано и [[поливинилхлорид]] (ПВЦ); – не работи от 2000 г

▲* „[[Солвей Соди]]“ – производство на „лека“ и „тежка“ калцинирана сода, [[натриев бикарбонат]];

▲* „Захарен завод“ – производство на рафинирана [[захар]];

▲* „Девня-Цимент“ АД.

▲* [[Музей на мозайките]] – част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]]. Посещения: 10:00 – 16:00 ч.; почивни дни – събота и неделя. Има печат (номер 10) на БТС.