Разлика между версии на „Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев““

м
редакция без резюме
м (замяна с n-тире; козметични промени)
м
'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от българи от Македония и [[политически затворници]].
 
Създадена е след 9 септември 1944 година в град [[София]] с постановление на министерския съвет на България. За командир на бригадата е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]]. СъстоиПървоначално се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. ПрезВ края на октомври 1944бригадата годинанаброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време тя е разформирована от югославските партизани, а частите ий са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|двадесет и първа македонски ударни бригади]]. Бойците на бригадата участват в завършващите операции за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко на немските войски.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> По късно те са изпратени на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].
 
В края на 1944 година [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с III брегалнишки корпус. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познавали само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}