Копривщица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 16:
| площ = 139,165
}}
'''Копрѝвщица''' (стара алтернативна форма '''Копришница''') е [[град]] в Западна [[Западна България]], [[Софийска област]].
 
'''Копрѝвщица''' (стара алтернативна форма '''Копришница''') е [[град]] в Западна [[България]], [[Софийска област]].
 
Намира се в близост до градовете [[Пирдоп]], [[Клисура]], [[Стрелча]] и [[Панагюрище]]. Градът е център и единствено населено място в [[община Копривщица]]. Песента „[[Хубава си, моя горо]]“ с текст от [[Любен Каравелов]] и музика на [[Георги Горанов]] се възприема като неофициален химн на града.
Line 149 ⟶ 148:
Съществуват предположения<ref name="ИК"/>, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („[[арнаут]]и“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
 
В средата на [[18 век]] жителите на Копривщица водят съдебни дела за пасища с тези на [[Стрелча]]. По това време и двете селища се числят към [[вакъф]]а на Михримах, починала щерка на [[султан]] [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]].<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: ''Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIIIXV–XVIII век'', София 2003, с. 440.</ref>
 
==== Легенда за Сополивите камъни ====
Line 175 ⟶ 174:
 
==== След Освобождението ====
* Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият "щатен“„щатен“ музеен работник.
* В града и района е действала [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Копривщенската анархо-комунистическа чета]]<ref>[http://ikonomov.a-bg.net/arabakonak.html Атентатът в Арабаконак], Анархистичен фронт, посетен на 22 декември 2013 г.</ref>, организирала [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентата в Арабаконак]], както и [[партизанска бригада "Георги Бенковски"]].
* Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град- музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. [[Вельо Дебелянов]] и [[Петко Теофилов]].<ref>hadjiite.bg История. Посетен на 28 януари 2014</ref><ref>''50 години Дирекция на музеите Копривщица'', стр. 4: Петко Теофилов. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.</ref>
* През 1956 г. в Копривщица се създава [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.<ref>[http://bulgariatravel.org Архитектурно-исторически резерват – град Копривщица]. Посетен на 7 февруари 2014.</ref>
* През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и [[консервация]] на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от [[Второ правителство на Тодор Живков|Второто правителство на Тодор Живков]]. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е [[Паметник на Георги Бенковски (Копривщица)|този на Георги Бенковски]].<ref name="24ch_Дока">{{Цитат уеб | заглавие = Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица | автор = Ваньо Стоилов | труд = www.24chasa.bg | дата = 23 април 2014 | достъп_дата = 21 декември 2015 | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4046930}}</ref>
Line 184 ⟶ 183:
Според преброяването през [[2001]] г.<ref>[http://dev.eurac.edu:8085/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349]</ref> 99,3% са се определили като [[българи]].
 
Населението изповядва предимно [[православно християнство]]. Към края на 2009 г. в община Копривщица живеят 2538 души. <ref>[http://registarnaobshtinite.administraciya.catalog.bg/company/община+копривщица/46924 Община Копривщица], Регистър на общините.</ref>
 
== Политика ==
Line 191 ⟶ 190:
 
=== Общински съвет ===
{{раздел-мъниче}}
Понастоящем председател на Общински съвет – Копривщица е Рашко Христов.{{раздел-мъниче}}
 
== Икономика и инфраструктура ==
Ред 207:
=== Музеи ===
[[Файл:Lyutov House-1.JPG|мини|Лютовата къща]]
Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи- музеи:
* Къща музей на писателя [[Любен Каравелов]]
* Къща музей на поета [[Димчо Дебелянов]]
Ред 259:
== Личности ==
[[Файл:Benkovski Memorial.JPG|мини|upright|Паметник на Георги Бенковски]]
 
{{основна|Копривщенци}}
 
'''„'''Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на [[Жером-Адолф Бланки|Бланки]], ни на [[Ами Буе]], ни на Киприян Роберта, ни на [[Луи Леже]] и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!'''“''' [[Захарий Стоянов]]
 
Line 286 ⟶ 284:
За хората на стопанските науки и индустрия чакат: вековните букови гори със своя излишен хилядитонен материал, обширните пасища с най-благородната и изобилна трева, млякото, от която дава най-прочутия копривщенски кашкавал и сирене. Най-малко 60% от тревата на тези пасища е съставена от ароматични растения и билки, а високото планинско слънце витаминизира всичко, затова месото и млякото на нашенския добитък са вкусни и от високо качество.
 
Множество надземни и подземни богатства, които стоят неизползвани – златоносни пясъци и валежи на „Златенско“«Златенско» и в долината на [[Тополница]], твърдият сиенит на „Джофарица“«Джофарица» и другаде, удобен за павета и цокли, белия кварц за глеч и порцелан и хумата за грънчари и керамици, отличната глина за керемиди и тухли и още други минерали и метали очакват предприемчива ръка, за да се спечели от тях злато.
 
За хората на спорта чакат: рибите в повечето реки – рибарите и изобилния дивеч от зайци, сърни, елен и глигани, лисици, диви кокошки и др. – ловците.“<ref>Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011</ref>