Уикипедия

Линеен кораб: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 610:
=== Линкорите на страните от Латинска Америка ===
{{main|Южноамериканска дредноутна гонка}}
[[Файл:E Minas Geraes 1910.jpg|мини|250px|ЛинкорЛинкорът „Минас Жерайс“]]
В края на [[XIX век|XIX]] – началото на [[XX век]] флотите на враждуващите помежду си [[Аржентина]] и [[Чили]] се попълват с цяла поредица мощни броненосци и [[крайцер]]и европейска постройка. На техния фон [[Военноморски сили на Бразилия|флота на Бразилия]] изглежда остарял, което предизвиква сериозно безпокойство в страната. Икономическият ръст на страната позволява на бразилците да приемат през 1904 г. програма за обновление на флота. Първоначално е планирано да се поръчат във Великобритания три броненосеца с еднородна артилерия калибър 254 мм, но след влизането в бойния състав на Кралския флот на „Дредноут“, бразилците преподписват контракта за нов проект.
 
Линкорите от тип „[[Линейни кораби тип „Минас Жерайс“|Минас Жерайс]]“ наследяват някои от чертите на изходния проект, в частност парните машини в качеството на енергетична установка. Въоръжението е съставено от 12 305-мм оръдия, което прави тези линкори най-мощните в света към момента на залаганети им, състояло се през 1907 г. Конструкторите от компанията „Викерс“ използват линейно-терасовидното разположение на крайните кули, което позволява да има десет ствола в бордовия залп. Неочакваната заявка на Бразилия за лидерство във военноморските въоръжения поражда по онова време множество [[Конспиративна теория|конспиративни]] теории.<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 49}}</ref>
 
Към 1910 г., когато новите бразилски линкори влизат в строй, водещите морски държави вече са заложили доста по-силни кораби. Нежелаейки да се предава, бразилският флот поръчва през 1910 г. във Великобритания линкора „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“, въоръжен с 12 356-мм оръдия, което ще го направи най-силният в света.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг|страници = 4}}</ref> Проучва се въпросът за поръчката на още един линкор с името „Риашуело“. В случай на построяването му той би станал най-мощно въоръженият линкор на 1910-те години, тъй като на него се планира да се поставят или 15 381-мм оръдия, или 10 406-мм.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|местомясто = СпБ|издателство = Р.Р. Муниров|годинадата = 1998|страници = 17|isbn = 5-00-001688-2}}</ref> Обаче възникналите в Бразилия икономически проблеми в съчетание с [[бунт]]а във флота принуждават [[Президент на Бразилия|президента на страната]] [[Ермес Фонсека|Р. де Фонсека]] да се откаже от поръчката на „Риашуело“ и да намали изискванията към „Рио де Жанейро“.<ref>{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact|pages = 97}}</ref><ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 15}}</ref> В окончателния си вариант „Рио де Жанейро“ носи 14 оръдия калибър 305 мм и има по-малка водоизместимост.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг|страници = 5}}</ref> Но даже такъв кораб се оказва за Бразилия прекалено скъп и през 1913 г., още в хода на достройката, линкорът е продаден на Турция.<ref name="З2"/>.
[[Файл:Rivadavia Battleship LOC 14781u.jpg|мини|ляво|250px|ЛинкорЛинкорът „Ривадавия“]]
Превъоръжаването на бразилския флот предизвиква на свой ред безпокойство в другите големи страни на региона. Обаче за разлика от бразилците аржентинците не залагат на конкретен производител, а провеждат два международни конкурса за най-добър проект за линкор, като използват достатъчно съмнителни от гледна точка на деловата [[етика]] методи.<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 51}}</ref> В тях вземат участие 15 компании от различни страни, но в крайна сметка контракта за двата линкора от тип „[[Линейни кораби тип „Ривадавия“|Ривадавия]]“ с възможност за поръчка на трети е подписан с американски корабостроители.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 3}}</ref> Тези линкори са получени от [[Военноморски сили на Аржентина|аржентинския флот]] в периода 1914 – 1915 г. Те носят отпечатъка на американската корабостроителна школа,<ref>{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact |pages = 99}}</ref> имат по 12 305-мм оръдия в шест кули, като всичките могат да стрелят по борда. По своите възможности линкорите от тип „Ривадавиа“ напълно удовлетворяват бразилците, а след отказа на Бразилия от „Рио де Жанейро“ строителството на третия е обявено за ненужно.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 4}}</ref>
 
[[Военноморски сили на Чили|Чилийският флот]] също решава да поръча линкори-дредноути, но превъзхождащи корабите на съседите. Обявеният през 1911 г. международен конкурс за проекти е спечелен от традиционния доставчик на Чили – британската фирма „Армстронг“. През същата година във Великобритания е заложен главният линкор на проекта, а през 1913 г. е заложен вторият. Линкорите нееднократно сменят своите имена, но в крайна сметка стават линкори от тип „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“. Корабите трябва да носят специално конструираните от „Армстронг“ оръдия калибър 356 мм – десет броя в пет кули.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 44}}</ref> Проекта става най-съвършеният от латиноамериканските линкори, но през 1914 г. британското правителство реквизира двата кораба.
 
„Алмиранте Латоре“ влиза в състава на Кралския флот като „Канада“. След войната той преминава основен [[ремонт на кораба|ремонт]] и е изкупен от Чили през 1920 г. Що се касае до втория линкор „Алмиранте Кохрейн“, то него британците решават да престрят като [[самолетоносач]]. До края на военните действия работите не са завършени и възниква въпросът за обратното преустройство от самолетоносач в линкор, още повече че чилийците не са се отказвали от своята поръчка. В крайна сметка разходите на чилийците са компенсирани с предаването на [[Подводница|подводни лодки]] и [[самолет]]и,<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 46}}</ref> а бившият линкор влиза в състава на британския флот като самолетоносача „[[Игъл (самолетоносач, 1918)|Игъл]]“.<ref>{{cite|автор = Балакин С.А., Дашьян А.В., Морозов М.Э.|заглавие= Авианосцы Второй мировой войны|местомясто= М|издателство = КОллекция; Яуза; ЭКСМО|годинадата = 2006|страници = 25|isbn = 5-699-17428-1}}</ref>
[[Файл:Chilean battleship Almirante Latorre 1.jpg|мини|250px|ЛинкорЛинкорът „Алмиранте Латоре“]]
{| class="wikitable" style="margin-left: 20px; text-align: center; font-size: 90%;"
|- style="background-color:#6A5ACD; color:#fff"
Ред 631:
! „[[Линейни кораби тип „Минас Жерайс“|Минас Жерайс]]“{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|404|2}}
! „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|405|2}}
! „[[АлмирантеЛинейни Латорекораби (линеентип кораб,„Алмиранте 1913)Латоре“|Алмиранте Латоре]]“{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|38, 408|2}}
|-
| align="left" | Пълна [[водоизместимост]], [[регистров тон|т]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Линеен_кораб“.