Добри Чинтулов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в [[Одеска духовна семинария|семинарията]], която завършва за шест години, и през [[1850]] година се връща в България.<ref name="slovo" />
От [[1850]] до [[1858]] година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]] и [[Новобългарско просветно движение|новобългарска просвета]]. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и [[гъркомани|гъркоманските]] среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен [[учител]] до [[1861]] година. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до [[1871]] година, като през тази година е избран за делегат от [[Сливенска епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия български църковно-народен събор]] в [[Цариград]] при изработването на екзархийски устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението.<ref name="slovo">[http://www.slovo.bg/
Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / [[17 януари]] [[1878]] г., където изнася пламенна реч на руски.<ref name="eb">''Енциклопедия България'', том 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр. 469.</ref>
== Творчество ==
|