Уикипедия

Андижанска област: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
'''Андижанска област''' ({{lang|uz|Andijon viloyati|Андижон вилояти}}) е една от 12-те области ([[вилает|вилояти]]) на [[Узбекистан]]. Площ 4 240 km² (най-малката по големина в [[Узбекистан]], 0,95% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 088 600 души (4-то място по население в [[Узбекистан]], 9,21% от нейното население). Административен център град [[Андижан]]. Разстояние от [[Ташкент]] до [[Андижан]] 477 km.
 
== Историческа справка ==
== История ==
Най-старият град в Андижанска област е [[Андижан]], който е и един от най-древните градове в [[Средна Азия]]. Известен е от историческите източници под името Андукан. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. ([[Асака]], предишно название Ленинск) до 1981 г. ([[Ходжаабад]]). Андижанска област е образувана на 6 март 1941 г. и е наследник на съществуващия дотогава Андижански окръг.
На 6 март 1941 г. влиза в състава на [[Узбекска ССР]].
 
== Географска характеристика ==
== География ==
Андижанска област сезаема намиракрайната въвизточна плодороднатачаст на [[Ферганска долинаУзбекистан]] в Източен Узбекистан. На север, изток и юг граничи с [[Джалалабадска област|Джалалабадска]] и [[Ошка област]] на [[Киргизстан]], а на западюгозапад – с [[Ферганска област|Ферганска]] и на северозапад – с [[Наманганска област]]. ОбласттаВ тези си граници заема 4200площ [[квадратенот 4 240 километър|km² (най-малката по големина в [[Узбекистан]], 0,65% от нейната площ). Дължина от запад на изток 120 km, ширина от север на юг 75 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article077355.html «Большая Советская Энциклопедия» – Андижанская область, т. 2, стр. 13 – 14]</ref>
 
Областта е разположена в източната част на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]]. Западната ѝ част представлява издигната на 400 – 500 m равнина, а източната и югоизточната ѝ част е заета от предпланинските части, т.н. „''адири''“ на [[Фергански хребет|Ферганския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]]. Максимална височина '''1528 m''' ({{coord|40|32|48|N|72|38|32|E}}), издигаща се на около 15 km на юг-югоизток от град [[Ходжаабад]] в северните разклонения на [[Алайски хребет|Алайския хребет]]. Областта е богата на полезни изкопаеми – [[петрол]], [[природен газ]], [[озокерит]] и [[варовик]].<ref name="bse"/>
Климатът в Андижанска област е [[континентален климат|континентален]] с висока аплитуда между зимните и летни температурни стойности.
 
Климатът е рязко континентален със сравнително студена зима и горещо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 27,3°С. Годишната сума на валежите е около 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град [[Андижан]] е 217 денонощия.<ref name="bse"/>
Областта е богата на следните полезни изкопаеми – [[петрол]], [[природен газ]], [[озокерит]] и [[варовик]]. Регионът и известен в Узбекистан с най-сладките [[пъпеш]]и и [[диня|дини]].
 
Основната водна артерия в областта е река [[Карадаря]] (лява съставяща на [[Сърдаря]]), която тече през северната ѝ част от изток на запад с най-долното си течение. Водите на [[Карадаря]], както и на другите по-малки реки спускащи се от околните планини широко се използват за напояване. Изградени са множество напоителни канали, като най-големи са Големия Фергански и Големия Андижански канали, отклоняващи се наляво от река [[Карадаря]].<ref name="bse"/>
В административно-териториално отношение Андижанска област е разделена на 14 общини. Административният център на областта – град [[Андижан]] има население от 350&nbsp;000 жители. Други по-големи градове в областта са [[Асака]] (бивш Ленинск), Хонабад, Шахрихан (бивш Московски) и Корасув.
 
Почвите са предимно сиви, ливадни и ливадно-блатни. Голяма част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В участъците където не се извършва земеделска дейност расте пелиново-солянкова, по ниските възвишения (т.н. „''адири''“) – ефемерово-пелинова растителност, а по планинските склонове – шамфъстъци и бадеми.<ref name="bse"/>
 
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Андижанска област област е наброявало 3 088 600 души (9,21% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 728,4 души/km² (най-гъсто заселената област в страната). Градско население 25,02%. Етнически състав: [[узбеки]] 86,8%, [[киргизи]] 3,8%, [[татари]] 3,1%, [[кангли]] 2,0%, [[руснаци]] 2,0% и др.
Андижанска област има 1899&nbsp;000 жители, което я прави най-гъстонаселената област в Узбекистан с 452 д/km<sup>2</sup>.
 
== Икономика ==
Главни отрасли в стопанството на Андижанска област са металургията, [[химическа промишленост|химическата промишленост]], [[лека промишленост]] и [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]]. Първият автомобилен завод в [[Средна Азия]] е открит в град Асака от узбекско-корейското смесено дружество ''UzDaewoo'', в който се произвеждат моделите Daewoo Nexia, Tico и Damas minibus.
 
Селското стопанство в областта е развито добре. Основните селкостопански култури са [[памук]], [[зърнени култури]], [[лозарство]] и зеленчукопроизводство. Регионът и известен в Узбекистан с най-сладките [[пъпеш]]и и [[диня|дини]]. Основен [[животновъдство|животновъден]] отрасъл в селското стопанство в областта е [[говедовъдство]].
 
== Външни препратки ==
* [http://www.gov.uz/ru/section.scm?sectionId=363&contentId=411 Официална страница.]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Административно деление на Узбекистан}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Андижанска_област“.