Енидже Вардар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 103:
По време на Балканската война в града влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническата война]] Енидже Вардар попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език, мюсюлманска религия и турски език, християнска религия и цигански език, еврейска религия и [[ладински език (ибероромански)|испански език]]. Преброяването в 1913 година показва Йеница (''Γενιτσά'') като град с 3647 мъже и 3520 жени.<ref name="lithoksou"/> Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 448 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/>
По време на [[Гърция в Първата световна война|Първата световна война]] в града са разположени френски войски, ръководени от военния комендант Пиер Жан Франсоа Фуркаде.
През 1924 години мюсюлманските жители се изселват в Турция и в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година ''Йеница'' (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище със 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref><ref name="lithoksou"/> В 1926 година градът е прекръстен от ''Йеница'' (''Γιενιτσά'') на ''Яница'' (''Γιαννιτσά'').<ref name="lithoksou"/>
| |||