Лъвов мост: Разлика между версии

'''Лъвов мост''' е важно и натоварено [[кръстовище]] и [[мост]] в централните части на [[София]]. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал '''Шареният мост'''. Мостът преминава над [[Владайската река]] и е разположен на кръстовището на бул. [[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|„Мария Луиза“]] и бул. [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]], като свързва [[Централна железопътна гара|Централната жп гара]] и [[Централна автогара София|Централната автогара]] с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния [[Сердика (район)|район Сердика]]. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.

 

 

Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]]. Сред шопите станал известен като „''шашавия Халил''“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „''времето продава сламата''“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: ''„С време продадох, мост създадох“'', а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от [[Коран]]а: ''„Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“''. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“.<ref>Георги Тахов, ''Литературна София'', изд. ОФ, 1983.</ref> Днес тези надписи не са съхранени.

Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.

 

 

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).<ref>Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.</ref> От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.

* [http://stara-sofia.com/marialuiza.html Исторически фотографии на Лъвов мост]

* [http://flash.bg360.net/sofia/lavov-most.php 360-градусова панорама от Лъвов мост]

 

{{Транспорт в София}}