Енидже Вардар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
и Гоно в шаблон
Ред 85:
В началото на XX век Ениджевардарско, главно в [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]] и [[Паяк планина]], става поле на сражения между [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация|Вътрешнатата македоно-одринска революционна организация]] и войските на Османската империя. В града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с [[Апостол Петков]]. В комитета влизат [[Антон Касапов]] (Андонис Касапис, председател), поп [[Димитър Икономов (Енидже Вардар)|Димитър Икономов]] (Димитриос Иконому, секретар), [[Христо Даскалов (революционер)|Христо Даскалов]] (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година – самият той, в 1907 г. – Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в [[Бабяни]]. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристидис Дувандзис и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата му, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), [[Атанас Икономов]] (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref><ref>Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 123</ref>
 
През юли 1908 година [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в града е обявена от [[Кемал Ататюрк|Кемал Мустафа паша]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217</ref>. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
 
{{Долап|Отчет на капитан [[Гоно Йотов]] за работата му в Ениджевардарско, 22 ноември 1909 г.<ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών : Γκόνος Γιώτας "Το στοιχειό του βάλτου" | last = Παπαλαζάρου | first = Ιωάννης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Ιστορική - Λαογραφική Εταιρεία "Φίλιππος" | location = Γιαννιτσά | isbn = | doi = | pages = 95 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>|26em|
{{Цитат|Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.</ref>}}
 
[[Файл:Kleanti Simonidou Gaitanou.jpg|ляво|мини|Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=573&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>]]