Никос Казандзакис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка с изт. |
м {{Личност|писател; форматиране: 4x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност|писател
{{Писател▼
| работил = [[писател]], [[поет]], [[философ]], [[драматург]]
|
▲{{Личност/Писател
| жанрове
| известни творби
}}
▲| известни творби = „[[Алексис Зорбас]]“ (1946)<br>„[[Капитан Михалис]]“ (1953)<br>„[[Христос отново разпнат]]“ (1954)<br>„[[Последното изкушение]]“ (1955)<br>„[[Рапорт пред Ел Греко]]“ (1961)
▲| брак = Галатея Казандзаки<br>Елени Казандзаки
}}
Line 35 ⟶ 18:
Никос Казандзакис е роден на [[18 февруари]] [[1883]] г. в [[Ираклион]], [[Крит]], днешна Гърция, тогава в [[Османската империя]].
Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на [[есе]]та, [[новела|новели]], [[поема|поеми]], [[трагедия|трагедии]], [[пътеводител]]и и преводи на класически произведения като „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]] и „Фауст“ на [[Гьоте]]. Както своя герой [[Одисей]] (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на [[Втората световна война]]. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва [[Нобелова награда]] заради един единствен глас – печели я френският писател [[Албер Камю]]. По-късно Камю казва, че Казандзакис заслужава тази чест „сто пъти повече“ от него самия.<ref>''The Philosophers' Magazine'', Issues
Баща му е Михалис Казандзакис, [[фермер]] и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След [[Критско въстание (1897 - 1898)|Критското въстание]] семейството бяга в [[Пирея]], където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на [[бежанец]].
Line 68 ⟶ 51:
; Романи
* Όφις και Κρίνο (με το ψευδώνυμο Κάρμα Νιρβαμή), χ.ε., Τυπ. Στ. Αλεξίου, Ηράκλειο, 1906
* Σπασμένες Ψυχές (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Ο Νουμάς, Αθήνα, 1909
* Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά, Τυπ. Δημητράκου, Αθήνα, 1946
* Ο Καπετάν Μιχάλης, Μαυρίδης, Αθήνα, 1953
Line 89 ⟶ 72:
* Κάρολος Δαρβίνος ([[Чарлз Дарвин]]), Η Καταγωγή των Ειδών, Φέξης, Αθήνα, 1915
* Луис Бюхнер, Δύναμις και Ύλη, Χρήστος Δ. Φέξης, Αθήνα, 1915
* Σύγχρονη Ισπανική Λυρική Ποίηση, περιοδικό Ο Κύκλος, 1933
* Δάντης ([[Данте Алигиери]]), Η Θεία Κωμωδία („Божествена комедия“), Ο Κύκλος, Αθήνα, 1934
* Γκαίτε ([[Йохан Волфганг фон Гьоте]]), Φάουστ [Α΄μέρος] („Фауст“, откъси), εφημερίδα Καθημερινή (8/3
* Γιόργκενσεν Γιοχάνες (Йоханес Йоргенсен), Ο Άγιος Φραγκίσκος της Ασίζης, χ.ε., Αθήνα, 1951
* Όμηρος ([[Омир]]), Ιλιάδα (σε συνεργασία με τον Ι. Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1955
| |||