Елак: Разлика между версии

По времето на мисия на [[Приск]] в столицата на [[Атила]], поради византийски интриги в централната част на Държавата-Северното Причерноморие, на Елак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната ръка.▼

Елак е най-големия син на Атила и негов наследник на владетел на Хунската държава след неговата смърт. По това време започва разпада на Хунската държава, тъй като много племена се отделят от нея. Елак влиза в конфликт с братята си – [[Денгизик]] и [[Ернак]], което принуждава двамата братя да напуснат пределите на Хунската държава и да търсят нови земи за своите хора.▼

През 454 – 455 годиан започва Германската революция – крал [[Ардарих|Ардарик]] (крал на [[гепиди]]те) поставя началото на революция срещу господството на Хуните и подкрепен от Византийския [[император]] [[Маркиан]] в [[Битка при Недао|битка]] сред степите на [[Панония]], край река Недео, хунският вожд и водач Елак е убит в битката, като войските му са разгромени.▼

След убийството на Ернак, държавната отговорност поема вторият син на Атила – [[Денгизик]]. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Елак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе [[Рим]], те се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на „[[вандали]]те“ на [[Гейзерик|ГЕЙЗЕ-РИК]] и [[Хунерик|ХУНЕ-РИК]]. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. Неговите армии, /в състав етничеки монголоидни [[хуни]] и индоевропеидни [[алани]]/, след опустошаването на Рим, по споразумение на двамата пълководци, са пренасочени към северното крайбрежие на [[Африка]] с цел да бъде превзет укрепения град [[Картаген]]. Монголоидните хуни и индоевропеидните Алани, впоследствие създават особенният конгломерат – Арабите, които се връщат в стари родни места.▼

След падението, братята на Елак – [[Денгизик]] и [[Ернак]] след преговори с германския крал [[Ардарих|Ардарик]] успяват да постигнат мир – той се съгласява да свали обсадата, като в замяна двамата братя му предават войниците от другите съюзнически племена на хуните. Съгласно мирните споразумения с германския крал Ардарик, [[Денгизик]] и [[Ернак]] трябва да напуснат териториите на [[Унгария]] и [[Италия]] с техния народ. Много хунски племена остават в тези територии и се смесват с мествното население.▼

Вследствие войната, териториите на [[Гепиди]]те, [[Херули]]те, [[Скири]]ите и [[Остготи]]те са дадени на Византийския император Маркиан, за да служат като буферна зона срещу останките от Хунската държава, [[Прабългари]]те и [[Сармати]]ите ([[Алани]]те). Голяма част от войските на хунската армия били от племената на [[Утигури]]те, които също напуснали пределите на Хунската държава и се прибрали по домовете си.▼