Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник [[Самуел Ханеман]] е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. След формите на лечение, използвани по това време, са [[кръвопускане]], прочистване (използването на [[разхлабителни]] или [[клизма|клизми]]), както и лекуването със сложни смеси, като например [[териак]], приготвян от 64 различни субстанции, като [[опиум]], [[Мирово етерично масло|смирна]] и [[змии|змийска]] плът.<ref>{{Cite book | author=Hodgson, Barbara | last=Hodgson | first=Barbara | title=In the Arms of Morpheus: The Tragic History of Morphine, Laudanum and Patent Medicines | publisher=Firefly Books | year=2001 | ID=ISBN 1552975401 |pages = 18}}</ref><ref>Griffin, J. P., [http://wwwdoi.blackwell-synergy.com/doi/pdforg/10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x?cookieSet=1 ''Venetian treacle and the foundation of medicines regulation''] (PDF), ''British Journal of Clinical Pharmacology'' 58:3, стр. 317. {{doi|10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x}}</ref> Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.<ref name=kaufmanm>{{cite book |last = Kaufman |first=Martin |title = Homeopathy in America: The Rise and Fall of a Medical Heresy |publisher=[[The Johns Hopkins University Press]] |date=1 октомври 1971 |isbn=978-0801812385 }}</ref> Макар и практиките на такова лечение да са установени от векове,<ref>{{cite web|url=http://www.queens.cam.ac.uk/Queens/Record/1998/History/Shakespeare2.html |title=Shakespeare and Queens' (Part II) |accessdate=14 октомври 2007 |last=Wright |first=Iaian |publisher=Queens' College Cambridge }}</ref> Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни.<ref name="Lasagna">{{cite book | last = Lasagna | first = Louis | title = The doctors' dilemmas | publisher = Collier Books | pages = 33 | url = http://books.google.com/books?id=CiLMdjrSFeEC&pg=PA33&lpg=PA33&dq=hahnemann+purge&source=web&ots=jFxu5xUDAo&sig=1PEUjXN-yruevcw--aZOvqpSJ_E#PPA35 }}</ref> Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и [[витализъм|виталистични]] теории за функционирането на живите системи.<ref name="PANicholls">{{cite book |last=Nicholls |first=Philip A.|title=Homeopathy and the Medical Profession |publisher=Croom Helm Ltd |date=March 1988 |isbn=978-0709918363 }}</ref><ref name="OrganonH">{{cite book |last=Hahnemann |first=Dr Samuel |authorlink=Самюел Ханеман |title=Organon of medicine |date=1818 |location=Leipzig |url=http://homeoint.org/books/hahorgan/orgapref.htm}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.minutus.org/library/article_read.asp?id=13 |title= Appeal to Thinking Philanthropist Respecting the Mode of Propagation of the Asiatic Choler |accessdate=13 август 2007 |last=Hahnemann |first=Samuel |date=1831 }}</ref> По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.<ref>{{cite book | last = Спангенбърг | first = Рей | coauthors = Даян К. Моузър | year = 2007 | title = История на науката. Том втори | publisher = Рива | location = София | pages = 93 | isbn = 978-954-320-118-1}}</ref>
Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:
