Силвия Плат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 100:
 
=== Рецепция ===
“The Colossus“ получава огромни позитиви от ревютата във Великобритания, изтъквайки гласа на Плат като нов и силен, индивидуалистичен и американски по звучене. Питър Дикинсон от „Punch“ определя стихосбирката като истинско откритие, вълнуващо за четене и пълно с чисти и леки стихове. Бернард Бергонзи от „Manchester Guardian“ казва, че книгата е „невероятно техническо постижение с виртуозно качество.“ От гледна точка на публикацията тя получава постоянно присъствие на поетическата сцена. Книгата стига до там, че се публикува в Америка през 1962 г., но с не толкова блестящи отзиви. Докато произведенията биват предимно признавани, маниерът на писане на Силвия е гледан като по-производен на този на други поети. Някои по-късни критици описват първата книга като някак млада, скучна и концептуална в сравнение с по-свободната образност и интензитет на по-късните ѝ трудове.
 
Публикацията на Хюз за „Ariel“е това, което през 1965 г. отлага издигането на Плат. Веднага след като е публикувана, критиците започват да виждат стихосбирката като диаграмата на надигащото се отчаяние и предсмъртно желание на Силвия. Нейната драматична смърт се превръща в най-популярния факт за писателката и това остава така. „Time“ и „Life“ отразяват тънката по обем „Ariel“ в навечерието на смъртта на Плат. Критикът от „Time“ казва: „В рамките на само една седмица от смъртта ѝ интелигенцията на Лондон изведе на преден план копия на странно и ужасно стихотворение, което тя пише по време на последното си болно спускане към самоубийството. Заглавието е „Daddy“; темата е мрачната любовна омраза към баща ѝ; стилът – брутален като палка. Нещо повече, „Daddy“ е просто първата струя огън от един литературен дракон, който през последните месеци на своя живот бълва гореща жлъчна лава насред литературния пейзаж.