Йезуитски орден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 25:
Папа [[Павел III]] създал официално ордена със своя була от 27 септември 1540 г., а на следващата година Лойола бил избран за първия генерал на Обществото на Исус. Йезуитите били доста по-различни от останалите ордени. Като за начало Лойола и неговите наследници се избирали не за определен мандат, както било прието, а доживотно. Йезуитите освен това не пеели всекидневни църковни псалми в хор, по подобие на останалите ордени. Всеки новоприет член трябвало да положи обет за бедност, целомъдрие и подчинение, както и да премине през разработените от Лойола ''„духовни упражнения“''.<ref>Worcester, T. (Ed.). (2008). ''The Cambridge Companion to the Jesuits'' (Cambridge Companions to Religion). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL9780521857314, p. 4</ref> През XVI век ''„упражненията“'' били обект на критики, тъй като множество ревностни католици виждали в тях особена форма на мистицизъм, отдалечаващ се от ортодоксално приетите норми, поради което Лойола трябвало неколкократно да ги защитава пред Инквизицията. Въпреки че през 1548 г. те са публикувани официално и с одобрението на папа Павел III, ''„упражненията“'' все пак не се отървали от критиците си.<ref>O'Malley, John W. The Jesuits: A History from Ignatius to the Present. Rowman & Littlefield Publishers (16 октомври 2014), p. 10</ref>
 
В следващите десетилетия йезуититейезуитит си осигурили от Апостолическия престол голям брой привилегии, сред които правото да дават дипломи от своите университети (по този начин подронвайки останалите вековни и наложили се висши учебни заведения в Европа), никоя местна власт, светска или духовна, нямала юрисдикция над тях, те можели освен това да навлизат необезпокоявано в територията на който и да е съществуващ манастир. Когато към това се добави тяхната вярност към папата и неимоверното им богатство (макар формално да полагали обет за бедност, подобно на другите ордени и йезуитите имали лостове, с които да го избегнат), може да се видят причините за съществуващата срещу тях определена ненавист в някои кръгове в Европа от това време.<ref>Mccabe, J. [https://archive.org/details/candidhistoryoft025078mbp ''A Candid History Of The Jesuits''], EVELEIGH NASH, LONDON, 1913.</ref>
 
Сред основните задачи на йезуитите намерили място проповядването на Християнската религия в [[Нов свят|Новия свят]], както и борба срещу силите на [[Реформация]]та в Европа. Чрез множество свои училища и университети, йезуитите осигурявали католическо образование на голям брой хора в Европа и най-вече на аристокрацията. Именно йезуитите, които вървели след испанските войски в Нидерландия (виж [[Бунт на Нидерландите]]), отстояли Фландрия и Брабант (ядрото на съвременна католическа Белгия) за католицизма.<ref name=":0" /> Двама от членовете на ордена са сред основните ръководители на Трентския събор, а орденът като цяло изиграва важна роля за победата на католицизма в [[Полша]].