Даниел Боримиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 41:
Родом от Видин, Боримиров израства в школата на местния клуб [[ОФК Бдин (Видин)|Бдин]]. През 1987 г., на 17-годишна възраст, дебютира за първия състав, който тогава участва в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]]. В тези ранни години е използван предимно като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто ниво на българския футбол.
През лятото на 1990 г. Боримиров е привлечен в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Дебютира в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] на 20 август 1990 г., когато заменя в 46-ата минута [[Велко Йотов]] в мач с [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1:1). Бележи първия си гол на 26 август 1990 г. при победа с 2:0 срещу [[ФК Миньор (Перник)|Миньор (Перник)]]. В Левски е използван основно като [[Полузащитник#офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]]. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С отбора печели титлата през [[„А“ група 1992/93|1992/93]], [[„А“ група 1993/94|„А“ група 1993/94]] и [[„А“ група 1994/95|„А“ група 1994/95]], както и [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]].
През лятото на 1995 преминава в немския [[Мюнхен 1860]]. Там играе 8 сезона и записва над 200 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]]. През пролетта на 2004 се завръща в Левски. Във втория си период при "сините", Боримиров играе по-често като опорен халф, заедно с [[Ричард Еромоигбе]]. През 2005 печели приза „Футболист на футболистите“. Макар и в напреднала футболна възраст, полузашитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. Помага на отбора да достигне 1/4 финал за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] и да влезе в груповата фаза на [[Шампионската лига]]. Слага край на кариерата си след края на сезон 2007/08, а последният му мач е срещу [[Славия (София)|Славия]].
| |||