Кирил Преславски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд, ползвайки HotCat |
контекст на участието в Регентския съвет |
||
Ред 20:
Като младеж княз Кирил се увлича по автомобилите, по-късно управлява винаги сам собствения си „Пакард“. След абдикацията на цар [[Фердинанд I]] на 3 октомври 1918 г. заминава с баща си в град [[Кобург]], Германия. През 20-те години учи [[агрономия]] в [[Прага]]. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот.
Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за [[Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година|
Изборът на княз Кирил за регент е в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която изисква регентите да били министри или членове на Върховния съд, но правителството приема за целесъобразно в Регентския съвет да присъства представител на династията. Допълнително съображение е поначало резервираното отношение на княза към Германия, което би дало възможност за лавиране във външнополитически план. Макар общественото мнение да го смята за леконравен, той се отнася добросъвестно към задълженията си като регент, но играе второстепенна роля в Регентския съвет, доминиран от Богдан Филов.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 104 – 105}}</ref>
След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден от т. нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].▼
▲След отстраняването му с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година и тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден от т. нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].
Княз Кирил е разстрелян от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите осъдени на смърт от т. нар. Народен съд, е захвърлено в обща яма, образувана от бомба, паднала по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]]. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата година в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.
| |||