Райхщатско споразумение: Разлика между версии

Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че ''„ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“''.<ref>[https://archive.org/stream/secrettreatiesof02pribuoft/secrettreatiesof02pribuoft_djvu.txt The secret treaties of Austria-Hungary] Текст на английски и френски (стр. 201 и сл.)</ref> Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата – Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората – някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на [[Санстефанска България]] невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен [[Санстефански мирен договор]] – неизпълним.

 

 

Райхщадското споразумение е продължено с [[Будапещенска конвенция|Будапещенската тайна конвенция]] между Русия и Австро-Унгария<ref>[http://istmat.info/node/27176 Будапещенската секретна конвенция между Русия и Австро-Унгария {{икона|ru}}]</ref>, както и с [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]] между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.<ref>[http://istmat.info/node/27183 Споразумение между Великобритания и Русия за изменение на Санстефанския договор {{икона|ru}}]</ref>