Свети Спас (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
| име = „Свети Спас“
| картинка = Svspas1890.jpg
| картинка-описание = Общ изглед на църквата от 1888 г.
| вид на храма = православна църква
| страна = България
Ред 23:
[[Файл:Sofia St Spas ХІc Plan.jpg|мини|ляво|250px|План на църквата „Свети Спас“ при крепостта Сердика/Средец]]
[[Файл:St Spas.JPG|мини|250px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]
Храмът е строен през периода
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре [[абсида]], с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.<ref>„Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)</ref>
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на [[Николай Софийски Нови|св. Никола Нови Софийски]], а по-късно съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект [[Георги Джонгов]]. Иконостасът ѝ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Иванов Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебърчанина [[Апостол Христов]], а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – [[базилика]] със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
|