Спектрален клас на звездите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м http(s) линк- в [] скоби
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Hertzsprung-russel diagram.png|мини|350п|Звездни спектрални класове<br. />Онагледяване на [[диаграма на Херцшпрунг-Ръсел|диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел]].]]
 
В [[астрономия]]та, '''спектралният клас''' е класификацията на [[звезди]]те според техните [[спектър|спектрални]] характеристики. Цветът на една [[звезди|звезда]] се определя главно от нейната температура. Най-горещите звезди имат синкав или синкавобял цвят, а най-хладните - – червеникавооранжев или червен. В зависимост от температурата на повърхността си повечето звезди са причислени към 7 '''спектрални класа''': O, B, A, F, G, K, M. На тези класове съответстват следните температури 50000, 15500, 8500, 6600, 5500, 4100, 2800<sup>0</sup>[[Келвин|К]].
 
== Видове спектрални класове ==
Спектралните класове се определят според „диаграмата[[Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел“Ръсел|диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел]], наречена още диаграма "спектър„спектър-светимост"светимост“, изразяваща зависимостта между светимостта на звездите и техния спектрален клас. По абсцисата се нанасят спектрите (или съответстващите им цветове), а по ординатата – светимостите на звездите. Статистически те не се разполагат безпорядъчно, а образуват определени последователности. Голяма част от звездите попадат в сравнително тясна ивица, наречена „главна последователност“. В долния ляв ъгъл се разполагат звезди с ниска светимост и „ранен“ спектрален клас, или т.н. "бели„бели джуджета"джуджета“. В горния десен ъгъл е групата от звезди с висока светимост и ниска повърхностна температура. Те имат размери, многократно превишаващи размера на Слънцето и са наречени "червени„червени гиганти"гиганти“.
 
* Клас О – имат повърхностна температура в диапазона от 28000 К до 50000 К и синьо-бял цвят. Техният спектър съдържа [[спектрална линия|линии]] на неутрален и йонизиран [[хелий]]. Пример за такава звезда е Минтака.
* Клас B – тези звезди имат повърхностна температура в границите (11000- – 25000) К и синьо-бял цвят. Характерни за техния спектър са линиите на поглъщане на неутралния хелий. Пример за такива звезди са [[Спика]] и [[Ригел]].
* Клас A – имат повърхностна температура в границите (7500- – 11000) К и бял цвят. В техните спектри преобладават линиите на водорода, а също така има линии на тежки елементи – желязо, особено в по-хладните звезди. Примери за такива звезди са [[Сириус]] и [[Вега]].
* Клас F – имат повърхностна температура от порядъка (6000- – 7400) К. Техният спектър се характеризира с линии на поглъщане на йонизиран калций, които са по-изразени от линиите на водорода. Има и линии на поглъщането на желязо и други тежки елементи. Такива звезди са [[Процион]] и Полярната звезда.
* Клас G – звезди от типа на Слънцето с подобни маса и радиус и температура на повърхността (4900- – 6000) К. Техният цвят е жълт. В спектъра им има линии на поглъщане на неутрални и йонизирани метали. Друг пример за такава звезда освен [[Слънцето]] е [[Капела (звезда)|Капела]].
* Клас К – звезди с оранжев цвят и температура (3500- – 4900) К. Примери за такива звезди са [[Алдебаран]] и [[Арктур]].
* Клас М – звездите от този клас имат повърхностна температура (2400- – 3480) К и червен цвят. Примери за такива звезди са Проксима от Кентавър и свръхгигантът [[Антарес]].
 
== Източници ==
Line 20 ⟶ 21:
{{астро-мъниче}}
 
[[Категория:АстрономияЗвездна астрономия]]
[[Категория:Класификационни системи]]