Османска империя: Разлика между версии

{{Исторически държави

|официално-име-бг = Османска империя

|събития4 = Основаване на светската [[Турция|Репу̀блика Ту̀рция]]

|събитие-дати4 = 29 октомври 1923 г.

|събития6 =

|събитие-дати6 =

 

== Име ==

 

Турската дума „османлии“ (''Osmanlı'') първоначално се отнася до последователите на Осман по време на създаването на държавата, а в последствие се употребява по отношение на представителите на военно-административния държавен елит. За разлика от него, селското и по-низшестоящото население на [[Османски бейлик|османския бейлик]] в Мала Азия се нарича „турци“ (''Türk'') и се счита за неподходящо, когато става дума за образовани хора.<ref>{{Cite book |last=Ágoston |first=Gábor |editor-last=Ágoston |editor-first=Gábor |editor2=Bruce Masters |title=Encyclopedia of the Ottoman Empire |chapter=Introduction |date=2009 |page=xxvi}}</ref>

<ref>{{Cite book|last=Imber |first=Colin |title=The Ottoman Empire, 1300 – 1650: The Structure of Power |edition=2 |publisher=Palgrave Macmillan |place=New York |date=2009 |page=3 |quote=By the seventeenth century, literate circles in Istanbul would not call themselves Turks, and often, in phrases such as 'senseless Turks', used the word as a term of abuse.}}</ref> В началото на [[Ново време|Новото време]] представителите на градското образовано турскоезично население, които не са от военно-административната класа, често наричат себе си не ''османлии'' нито ''турци'', а ''руми'' ({{lang|ota|رومى}}), от [[Рум]] – термина, с който мюсюлманите от Ориента назовават Римската империя и Византия. Към края на XVII век обаче този термин обаче започва да изчезва от употреба по отношение на турскоговорящите и започва да се прилага само към православното християнско население ([[рум миллет]]), запазвайки това си значение до днес в Турция.<ref>{{Cite book |last=Greene |first=Molly|title=The Edinburgh History of the Greeks, 1453 to 1768 |date=2015 |page=51}}</ref>

 

 

== История ==

{{раздел-мъниче}}

Половината християнски църкви в населените от християни територии биват превърнати в джамии, а другата половина остават християнски църкви. Поддръжката и на църквите и строежа на нови църкви през вековете са трудни поради рядкото им финансиране.<ref name=":032222224">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=161 – 167|oclc=894636829}}</ref>

=== Облекло ===

В дълги периоди от съществуването на Османската империя разнообразието на религии и раси в нея е подчертавано от строги предписания за облеклото. През 1709 г. само турските мъже са можели да ходят облечени с жълти чехли и зелени елеци, както и да носят фесове. Към 1829 – 1830 г. гърците носели син тюрбан, арменците – закръглена кожена шапка, а евреите – малко черно кепе. След 1830 г. се установява по-голяма търпимост относно облеклото. През 1829 г. Алекзандър пише за облеклото на жените, че „те всички изглеждаха облечени еднакво, тоест долната част на лицето и устата покрити с бял плат и силуетът обвит в зелена рокля, но надутите туркини се различаваха от останалите по жълтите чехли или пантофи и по наметалото на фереджето, което се спуска до под талията, докато това на християнките и еврейките достига едва долната част на раменете“. Вкъщи еврейките носят тюрбан с конична форма, който се прикрепва с кърпичка, минаваща под брадичката. Полата е стегната в талията с копринен колан, който се прикрепва отпред с две пафти от злато и скъпоценни камъни.<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=125 – 127|oclc=894636829}}</ref>