Голяма турска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 38:
През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутия меморандум на [[Георги Бранкович]], изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени Трансилвания, Влашко, Молдова, Босна с Херцеговина, Сърбия и България. Избухват [[въстание на Петър Карпош|въстанията на Карпош]], в [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/index.htm Петър Петров, проф. д-р „Карпошовото въстание (1689 г.)“, Македонски Научен Институт; Македонска Библиотека No 25; София, 1994]</ref>.
 
Според османскиятосманския хронист Силяхдар австрийците успяват да превземат Ипек, [[Призрен]], [[Тетово]], [[Щип]], [[Прищина]], [[Вълчитрън]], Косово, Нови Пазар, [[Косовска Митровица|Митровица]], [[Скопие]], [[Лесковац]], [[Чачак]], Балево, Догдже, Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб, Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница, Крива Паланка и Бела Паланка. Бойните действия северно от Крива Паланка са неблагоприятни за турската войска и че австрийците и техните съюзници не само са излезли победители, но и продължават настъплението си на юг.
{{мъниче}}
Войната завършва с подписването на [[Карловецки мирен договор|Карловецкия мирен договор]], последван от отделния [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополски мирен договор]] между Османската империя и Русия.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289 – 312 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>