Софроний Врачански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Undid edits by 2607:FEA8:1E60:DE:E894:B505:EF22:BDC5 (talk) to last version by Мико Етикети: Връщане SWViewer [1.3] |
|||
Ред 51:
=== В България ===
Софроний Врачански е роден през 1739 година в [[Котел]] в семейството на заможен търговец на добитък със светското име '''Стойко Владиславов'''. Учи в [[килийно училище]] в родния си град по [[старобългарски език|старобългарски]] и гръцки черковни книги. Работи като [[абаджия]], но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за [[свещеник]], работи и като [[учител]] и [[книжовник]] в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с [[Паисий Хилендарски]] през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва ''„[[История славянобългарска]]“'', от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до [[Света гора]] през 1770 – 1775 година.
През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ, предизвиквайки конфликт между него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със [[знахар (лечител)|знахарки]], владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това е обвинен от местните власти в незаконна продажба на добитък, който е държавна собственост, арестуван е и е измъчван, но е освободен, след като плаща 1500 [[Куруш|гроша]].<ref name="николов-зиков">{{cite book | last = Николов-Зиков | first = Петър | authorlink = Петър Николов-Зиков | year = 2011 | title = Раждането на българския консерватизъм | publisher = Парадигма | location = София | isbn = 978-954-326-137-6 | pages = 74}}</ref>
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в [[Карнобат]]. Пътува до [[Цариград]], Света гора, [[Поморие|Анхиало]], [[Арбанаси]] и през 1794 година става монах в [[Къпиновски манастир|Къпиновския манастир]], а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на [[Враца]] под името ''Софроний''. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в [[Москва]] от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „[[Седемте престола]]“ в [[Стара планина]], който е във [[Врачанска епархия]]. След случилите се през 1797 година размирици във [[Враца]] с участието на войските на видинския паша [[Осман Пазвантоглу]] напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във [[Видин]], където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.
=== Във Влашко ===
| |||