Определителен член в българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати; козметични промени |
действащото синтактичноТО правило --> действащото синтактично правило |
||
Ред 228:
До края на [[19 век|XIX век]] подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж ''-та'' се променя в ''-тѫ'' във винителен и родителен падеж успоредно с окончанието на думата, съответно от ''-а'' в ''-ѫ'' и от ''-я'' в ''- ѭ''.<ref>[http://bg.wikisource.org/wiki/Македонскый-тъ_Въпросъ Македонскый-тъ Въпросъ] – [[w:Петко Славейков|Петко Рачов Славейков]], вестник [[w:Македония (вестник)|Македонія]], [[w:Цариград|Цариград]], година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.</ref> Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.
[[Иванчевски правопис|Първият официален правопис на българския език,]] от 1899 г., установява употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от [[Омарчевски правопис|правописната реформа на правителството на БЗНС]] в полза на правилото за благозвучие, според което пълен член се използва само пред думи, започващи с гласна. След [[деветоюнски преврат|деветоюнския преврат]] през 1923 г. правописната реформа на БЗНС е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на [[правителство]]то на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] от 1945 г. се дава еднакво значение на пълния и краткия определителен член и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те са в говоримата реч и поезията. Впоследствие е решено да се запази действащото
Макар и общоприето, синтактичното правило е обект на критика от страна на някои български езиковеди, като [[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Любомир Андрейчин]], [[Стойко Стойков]] и [[Петър Пашов]]. Едни от тях предлагат премахването на пълния член, други се обявяват за замяна на синтактичното правило с правилото за благозвучие.
| |||