|
'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от наборни войници от българската армия от района на Македония и доброволци.
Сформирана е след 9на 14 септември 1944 година в град [[София]] с постановление № 30 на министерскияМинистерския съвет на Българияправителството на [[ОФ]].<ref>The military unit, which name of patron symbolizes the relationship with the Bulgarian national liberation movement in Macedonia against Ottoman rule in the late nineteenth - early twentieth century, was established by Ministerial Decree № 30 of 14 September 1944 of the Fatherland Front government of Bulgaria. The brigade was made up of conscripts recruited in the period 1941-1944 in the Vardar Macedonia and enrolled in the parts of the Bulgarian army. For more see: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade "Gotse Delchev" in the final phase of World War II (1944-1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7-20, Language: Bulgarian.</ref> За командир на бригадата е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]]. Първоначално се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време тя е разформирована от югославските партизани, а частите й са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|двадесет и първа македонски ударни бригади]]. Бойците на бригадата участват в завършващите операции за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко на немските войски.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> По късно те са изпратени на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].
В края на 1944 година [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с III брегалнишки корпус. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познавали само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}
|
