Разлика между версии на „Джизакска област“

 
== Географска характеристика ==
Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на [[Узбекистан]]. На север граничи с [[Туркестанска област]] на [[Казахстан]], на югоизток и юг – със [[Согдийска област]] на [[ТасжикистанТаджикистан]], на изток – със [[Сърдаринска област]], на югозапад – със [[Самаркандска област]] и на северозапад – с [[Навойска област]]. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-то място по големина в [[Узбекистан]], 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток140 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article057952.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джизакская область, т. 6, стр. 13 – 14]</ref>
 
По-голямата част от областта е разположена в бившата полупустинната област [[Гладна степ]] и в пустинята [[Къзълкум]]. На юг се простират северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] (част от планинската система [[Хисаро-Алай]] с максимална височина '''4029 m''' ({{coord|39|32|11|N|68|26|53|E}}), издигаща се на границата с [[Таджикистан]], а в западната чест се намира по-ниския Нуратински хребет, северозападно продължение на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]].<ref name="bse"/>
Областта е разположена в източната част на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]]. Западната ѝ част представлява издигната на 400 – 500 m равнина, а източната и югоизточната ѝ част е заета от предпланинските части, т.н. „''адири''“ на [[Фергански хребет|Ферганския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]]. Максимална височина '''1528 m''' ({{coord|40|32|48|N|72|38|32|E}}), издигаща се на около 15 km на юг-югоизток от град [[Ходжаабад]] в северните разклонения на [[Алайски хребет|Алайския хребет]]. Областта е богата на полезни изкопаеми – [[петрол]], [[природен газ]], [[озокерит]] и [[варовик]].<ref name="bse"/>
 
Климатът е рязко континентален със сравнително студенамека зима и горещо лято. Средна януарска температура от +1°С на юг до -3°С на север, а средна юлска 27,326 – 28°С. Годишната сума на валежите е около 200150 mm в равнинните райони и до 600 mm в планинските. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град [[АндижанДжизак]] е 217218 денонощия.<ref name="bse"/>
 
Главните реки в областта са Санзар и Зааминсу, спускащи се от [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], като водите им почти на 100% се използват за напояване на обширните пространства в [[Гладна степ|Гладната степ]], заети с памукови насаждения. Изградени са множество напоителни канали и голямото Джизакско водохранилище.<ref name="bse"/>
Основната водна артерия в областта е река [[Карадаря]] (лява съставяща на [[Сърдаря]]), която тече през северната ѝ част от изток на запад с най-долното си течение. Водите на [[Карадаря]], както и на другите по-малки реки спускащи се от околните планини широко се използват за напояване. Изградени са множество напоителни канали, като най-големи са Големия Фергански и Големия Андижански канали, отклоняващи се наляво от река [[Карадаря]].<ref name="bse"/>
 
Почвите са предимно светлосиви и гипсоносни, а в напояваните райони – ливадни. Растителността е представена от сухолюбиви храсти (джузгун, астрагал и др.) ефемери и ефемероиди (острица, метличина и др.) и житни треви. В планинските частисе срещат малки горички от арча.<ref name="bse"/>
Почвите са предимно сиви, ливадни и ливадно-блатни. Голяма част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В участъците където не се извършва земеделска дейност расте пелиново-солянкова, по ниските възвишения (т.н. „''адири''“) – ефемерово-пелинова растителност, а по планинските склонове – шамфъстъци и бадеми.<ref name="bse"/>
 
== Население ==