Джизакска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| столица-име = [[Джизак]]
| площ = 20 500
| население = 311 352 100
| население-година = 2019
| подразделения1-вид = Райони (тумани)
Ред 18:
 
== Историческа справка ==
Най-старият град в Джизакска област е [[Джизак]], който възниква през 10-ти век. Останалите 65 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1973 г. до 1983 г. До 1924 г. територията на съвременната Джизакска област е влизала в състава на Самаркандска област като Джизакски уезд. През 1936  г. северната част на областта е в състава на бившата Казахска АССР, а до 1956 г. – в състава на Казахската ССР, след което т.н. Гладностепна област е била предадена на Узбекската ССР и е образувана [[Сърдаринска област]]. Съвременната Джизакска област е образувана на 29 декември 1973 г. от западните части на [[Сърдаринска област]], а на 6 септември 1988 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към [[Сърдаринска област]]. На 16 февруари областта отново е възстановена в съвременните си граници.
 
== Географска характеристика ==
Ред 27:
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура от +1°С на юг до -3°С на север, а средна юлска 26 – 28°С. Годишната сума на валежите е около 150 mm в равнинните райони и до 600 mm в планинските. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град [[Джизак]] е 218 денонощия.<ref name="bse"/>
 
Главните реки в областта са Санзар и Зааминсу, спускащи се от [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], като водите им почти на 100% се използват за напояване на земите в [[Гладна степ|Гладната степ]], заети от памукови насаждения. Изградени са множество напоителни канали и голямото Джизакско водохранилище. В северната част на областта се простира източният участък големия солончак Айдаркул, падината на който през пролетта се пълни с вода, а през останалото време от годината е сух.<ref name="bse"/>
 
Почвите са предимно светлосиви и гипсоносни, а в напояваните райони – ливадни. Растителността е представена от сухолюбиви храсти (джузгун, астрагал и др.) ефемери и ефемероиди (острица, метличина и др.) и житни треви. В планинските части се срещат малки горички от арча.<ref name="bse"/>
Ред 34:
На 1 януари 2019 г. населението на Джизакска област област е наброявало 1 352 100 души (4,03% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 65,93 души/km². Градско население 30,5%. Етнически състав: [[узбеки]] 89,0%, [[киргизи]] 3,1%, [[таджики]] 3,0%, [[кзахи]] 2,1%, [[руснаци]] 0,7% и др.<ref name="Население 2017"></ref>
 
== Административно-териториално деление ==
== Икономика ==
В административно-териториално отношение Джизакска област се дели на 12 административни района (тумана), 6 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 5 града с районно подчинение и 42 селища от градски тип.<ref>[http://lex.uz/pages/getpage.aspx?lact_id=1486855 Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан]</ref><ref name="Население 2017"></ref>
Основа на икономиката на областта е [[земеделие]]то. Основни земеделски култури са [[памук]] и [[пшеница]]. Използват се големи системи за [[напояване]]. [[Природни ресурси]] са [[олово]], [[цинк]], [[желязо]] и [[варовик]].
[[Файл:Andijan districts.png|thumb|350px|right|Административно-териториално деление на Джизакска област]]
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Джизакска област към 1 януари 2019 г.'''
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="180" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Джизак]]<br>(в km)
! width="270" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Град с районно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Джизак || align="right" | 100 || align="right" | 165 000 || гр. [[Джизак]] || align="right" | 165 000 || align="right" | - ||
|-
| '''Административен район<br>(туман)''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Арнасайски || align="right" | 490 || align="right" | 37 900 || сгт ''Голиблар'' || align="right" | 4 590 || align="right" | 65 || ''Гулбахор''
|-
| 2.Бахмалски || align="right" | 1 860 || align="right" | 112 500 || сгт ''Усмат'' || align="right" | 4 662 || align="right" | 70 || ''Акташ'', ''Аламли'', ''Бахмал'', ''Мугол'', ''Новка-1'', ''Тангатар''
|-
| 5.Галляарялски || align="right" | 1 950 || align="right" | 127 500 || гр. [[Галляарал]] || align="right" | 23 000 || align="right" | 25 || ''Абдукарим'', ''Койташ'', ''Канглиабад'', ''Лалмикор'', ''Марджанбулак'', ''Чувуллак''
|-
| 3.Дустликски || align="right" | 450 || align="right" | 84 100 || гр. [[Дустлик]] || align="right" | 50 546 || align="right" | 52 || ''Навруз''
|-
| 10.Заамински || align="right" | 2 663 || align="right" | 157 900 || сгт ''Заамин'' || align="right" | 28 000 || align="right" | 68 || гр. [[Даштабад]], ''Пшегар'', ''Съргали'', ''Ям''
|-
| 12.Зарбдарски || align="right" | 710 || align="right" | 83 600 || сгт ''Зарбдар'' || align="right" | 9 110 || align="right" | 30 || ''Бустан'', ''Шарк Юлдузи'', ''Юксалиш''
|-
| 11.Зафарабадски || align="right" | 470 || align="right" | 41 400 || сгт ''Зафарабад'' || align="right" | 4 000 || align="right" | 36 || ''Тимирязев'', ''Хулкар'', ''Яркин''
|-
| 7.Мирзачулски || align="right" | 420 || align="right" | 47 100 || гр. [[Гагарин (Узбекистан)|Гагарин]] || align="right" | 26 660 || align="right" | 72 || ''Мирзадала'', ''Пахтазар''
|-
| 8.Пахтакорски || align="right" | 380 || align="right" | 64 700 || гр. [[Пахтакор]] || align="right" | 15 366 || align="right" | 28 || ''Гулзар''
|-
| 4.Фаришки || align="right" | 9 531 || align="right" | 80 900 || сгт ''Янгикишлак'' || align="right" | 6 611 || align="right" | 67 || ''Учкулач''
|-
| 6.Шафар-Решидовски || align="right" | 1 320 || align="right" | 151 500 || сгт ''Учтепа'' || align="right" | 4 824 || align="right" | 15 || ''Гамдумташ'', ''Джизаклик'', ''Канли'', ''Караянтак'', ''Мулканлик'', ''Токчилик''
|-
| 9.Янгиабадски || align="right" | 750 || align="right" | 24 825 || с. Баландчакир || align="right" | 5 100 || align="right" | 113 || ''Сават'', ''Янгиабад''
|}
 
== Стопанство ==
Основа на икономикатаистопанството на областта е [[земеделие]]то. Основни земеделски култури са [[памук]] и [[пшеница]]. Използват се големи системи за [[напояване]]. [[Природни ресурси]] са [[олово]], [[цинк]], [[желязо]] и [[варовик]].
 
В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2500 km.