Навойска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Игнорирани тагове; форматиране: заглавие-стил, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| име-местно = Navoiy viloyati
| знаме =
| герб =
| карта-файл = UZ-Navoiy.PNG
| страна = {{Узбекистан}}
| столица-име = [[Навои]]
| площ = 110 800
| население = 974 300
| население-година = 2019
| подразделения1-вид = Райони (тумани)
| подразделения1-име = 8
| управител-вид = Губернатор
| управител-име =
}}
'''Навойска област''' ({{lang|uz|Navoiy viloyati}}) е една от
== Историческа справка ==
Всичките 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1958 г. ([[Навои]]) до 1979 г. ([[Къзълтепа]]). Първото създаване на Навойска област става на 20 януари 1982 г. от части на [[Бухарска област|Бухарска]] и [[Самаркандска област]]. На 9 септември 1988 г. областта е закрита и територията ѝ е присъединена към [[Самаркандска област]], а през май 1989 г. големи части са предадени на [[Бухарска област]]. На 27 януари 1992 г. Навойска област е възстановена и до сега границите ѝ не са променяни.
== Географска характеристика ==
Навойска област е разположена в северната част на [[Узбекистан]]. На север и североизток граничи с [[Къзълординска област|Къзълординска]] и [[Туркестанска област]] на [[Казахстан]], на изток – с [[Джизакска област]], на югоизток – със [[Самаркандска област]], на юг – с [[Кашкадаринска област]], на югозапад – с [[Бухарска област]] и на запад – с [[Каракалпакстан|Каракалпакската автономна република]]. В тези си граници заема площ от 110 800 km² (2-ро място по големина в [[Узбекистан]], 24,73% от нейната площ). Дължина от север на юг 460 km, ширина от запад на изток 350 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article002316.html «Большая Советская Энциклопедия» – Бухарская область, т. 4, стр. 166 – 167]</ref>
Релефът на областта представлява слабо хълмиста, леко наклонена на северозапад равнина. Над 90% от територията ѝ е заета от пустинята [[Къзълкум]], в която се издигат отделни уединени възвишения – [[Букантау]] (764 m), [[Кулджуктау]] (785 m) и [[Тамдитау]] (922 m). В източната ѝ част навлиза западния участък на възвишението Актау (северозападно продължение на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]) с максимална височина връх '''Тахку 1993 m''' ({{coord|40|23|46|N|65|57|07|E}}), издигащ се на 2 km западно от сгт Лянгар, Хатърчински район. Крайната ѝ южна част е заета от широката и плодородна долина на река [[Зеравшан]].<ref name="bse"/>
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 37°С. Годишната сума на валежите е 175 – 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град [[Навои]] е 217 денонощия.<ref name="bse"/>
Единствената постоянна водна артерия в областта е река [[Зеравшан]], от която наляво и надясно се отделят напоителни канали, захранващи 3 големи водохранилища: Тудакулско, Куймазарско и Шуркалско.<ref name="bse"/>
Почвите в напояваните райони са ливадни, алувиални и блатно-ливадни. В пустинно-пасбищните райони преобладават светлосивите, пясъчните и гипсоносните почви. В пустинните райони растат ксерофитни храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Пустинният животински свят е представен от антилопи (джейран и сайга), пустинен вълк, пустинна лисица, многочислени гризачи (лалугер, пустинна мишка), влечуги (гущери, змии, костенурки), а от птиците се срещат саксаулна сойка, пустинарка, степно коприварче и др.<ref name="bse"/>
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Навойска област област е наброявало 974 300 души (2,91% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 8,79 души/km². Градско население 48,29%. Етнически състав: [[узбеки]] 63,3%, [[руснаци]] 13,5%, [[казахи]] 11,5%, [[татари]] 2,6%, [[украинци]] 1,4%, [[каракалпаки]] 1,4%, [[таджики]] 1,3%, [[азербайджанци]] 0,9%, [[беларуси]] 0,2% и др.
<ref name=uzstat/>
== Източници ==
<references />
{{Административно деление на Узбекистан}}
| |||