Разлика между версии на „Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев““

м
редакция без резюме
м
м
'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от наборни войници от българската армия от района на Македония и доброволци. Сформирана е на 14 септември 1944 година в град [[София]] с постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на [[ОФ]].<ref>Военната част, чието име символизира връзката й с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade „Gotse Delchev“ in the final phase of World War II (1944 – 1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7 – 20, Language: Bulgarian.</ref> За командир на бригадата е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]]. Първоначално се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. Съгласно заповедта на главното командуване, бригадата трябва да действува съвместно с Българската армия. ПоТя това време тяспешно е придаденаекипирана, към новосформирания партизански [[Брегалнишко-Струмишки корпус]]. Бойците на бригадата участват в [[Брегалнишко-Струмишка операция|операциите за отблъскване в Брегалнишковъоръжена и Струмишко]]включена навъв немскитевоенни войски през октомври и ноември.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатлениедействия, чекато отнепрекъснато първоначалнияе състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха замененидопълвана с местнинови хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. ИметоЗа накомандир бригадатае „Гоце Делчев“ беше заменено сназначен [[Брегалнишко-СтрумишкиПетър корпус|Брегалнишки корпусТрайков]]. Пагоните на офицерите, понежеа бяхаполитически български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познаваха само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо секомисар е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[СветозарМире Вукманович|ТемпоАнастасов]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}
 
Първоначално тя се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. По това време тя е придадена към новосформирания партизански [[Брегалнишко-Струмишки корпус]]. Бойците на бригадата участват в [[Брегалнишко-Струмишка операция|операциите за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко]] на немските войски през октомври и ноември.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с [[Брегалнишко-Струмишки корпус|Брегалнишки корпус]]. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познаваха само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}
 
До средата на ноември бригадата окончателно е разформирована от югославските партизани, а частите ѝ са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|Двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|Двадесет и първа]] македонски ударни бригади. През декември войниците й са изпратени с новите си части на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].