Мотоциклет: Разлика между версии

Електрическата уредба на съвременния мотоциклет се състои от преден фар (един или повече), централен включвател, ключ за къси и дълги светлини, клаксон, задно осветително тяло, включвател на стоп-лампата вграден в механиката на задната спирачка, предни и задни осветителни тела за указване посоката на движение (мигачи) със съответен ключ за превключване, прекъсвач - разпределител за запалване на горивната смес, [[Запалителна бобина|индукционна бобина]], [[запалителна свещ]] /(една или повече/), свързващи кабели и съединителни клеми. <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 68</ref>

- от втората половина на 20 век се вграждат и [[динамо]] или променливотоков[[Електрическа уредба на автомобила#Генератори за променлив ток|генератор за промелив ток (алтернатор)]] при мотоциклетите с повече цилиндри, за обезпечаване на повишения разход на електрическа енергия, поради вградени допълнителни потребителски екстри.

- за стартиране и първоначално запалване на двигателя[[двигател]]я в съвременните мотоциклети вече почти не се използва кикстартер, а се вгражда пусков електродвигател, използващ енергията на акумулатор. В съвременните мотоциклети с електрически стартер, електрическата инсталация се захранва от алтернатор с последващо изправяне на електрическия ток. ОбикновеноПо принцип генератора на електрически ток е от маховиков тип, свързан е и се задвижва директно от коляновия вал и обикновено се помества отдясно на двигателя ( или отпред по посоката на движение), катопри семногоцилиндровите закриваредови двигатели. Закрива се и се защитава от капак, накато се оформя в един общ блок с двигателя за разлика от мястото и задвижването на алтернаторите при автомобилните двигатели.

- от края на 20 век в много от моделите мотоциклети се премахва карбуратора за образуване на работната газова смес и се поставят инжекционните системи. Към електрическата инсталация се включват и вградени съвремени електронни системи за управление на запалването, инжекционните системи, контрол на газовете, [[антиблокираща система]] (ABS) и др.

Кокпитът на мотоциклетите почти до края на 20 век се състои от километропоказател, механично свързан с предно колело и контролни лампи, вградени във фара на мотоциклета. При съвременните мотоциклети контролните уреди са повече и се монтират на табло закрепвано към предната вилка и съдържащо повече пътна информация за движението, както и контролна информация по отношение, включените къси или дълги светлини, работата на двигателя (обороти), наличието на гориво, температура и мазането на двигателя и др.