Хайнрих Густав Магнус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Хайнрих Густав Магнус | име-оригинал = Heinrich Gustav Magnus | категория...“
 
мРедакция без резюме
Ред 40:
 
== Биография ==
Магнус е роден в [[Берлин]] в [[еврейско]] семейство. Баща му е заможен търговец. Като малък получава частно образование по математика и природни науки. В Берлинския университет учи химия и физика в периода 1822 – 1827 г., като през 1827 г. защитава докторската си дисертация, засягаща [[телур]]а. Негов ментор е [[Айлхард Мичерлих]]. След това заминава в [[Стокхолм]], където работи в продължение на година в лабораторията на [[Йонс Берцелиус]]. След това работи една година в [[Париж]] в лабораторията на [[Луи Жозеф Гей-Люсак]] и [[Луи Жак Тенар]]. Така той разполага с първокачествено образование по експериментална наука, когато през 1831 г. е назначен за лектор по физика и технологии в Берлинския университет. През 1834 г. е повишен на асистенасистент, а през 1945 г. вече е пълноправен професор, като по-късно е избран и за декан на факултета.
 
Като преподавател в Берлинския университет, успехът му е бърз и необичаен. Неговият разбираем стил и съвършеността на експериментите му привличат тълпи от ентусиазирани студенти. Впоследствие намира време да провежда ежеседмични събеседвания в дома си, включващи въпроси по физика, задавани от тесен кръг млади студенти. Освен това, лабораторията на Магнус е една от най-добре оборудваните в света по това време, особено през 1840-те години. Това се дължи на паричното му наследство, фокусът му върху опитите в химията и физиката и оскъдността на другите лаборатории в Европа. От неговата лаборатория се възползват [[Рудолф Клаузиус]], [[Херман Хелмхолц]] и [[Густав Видеман]]. По-късно, лабораторията на Магнус, която е частна, е интегрирана в Берлинския университет.
Ред 48:
 
== Личен живот ==
Магнус е женеженен от 1840 г. за Берта Хумблот, потомка на френска [[Хугеноти|хугенотска]] фамилия. От нея има един син и две дъщери. Впоследствие той приема [[протестантство]]то. Брат му, Едуард Магнус (1799 – 1872), е известен художник. Хайнрих Густав Магнус умира на 4 април 1870 г. в Берлин.
 
== Източници ==