Разлика между версии на „Райчо Николов“

м
Участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]]. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е офицер в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Командир на I-а [[рота]] от IV-а Опълченска [[дружина]]. Военно звание [[капитан]]. Участва в бойните действия.
 
След [[освобождение на България|Освобождението на България]] остава на служба в милицията на [[Източна Румелия]]. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. Убит е в [[Пловдив]] по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.
 
Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на Николай Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна), наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов, Острица, Писанец, Вятово.
843

редакции