Разлика между версии на „Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев““

редакция без резюме
м
[[File:Brigada_Goce_Delčev,_Skopje_1944.jpg|thumb|right|250px|Войници от бригадата маршируващи в Скопие в средата на ноември, 1944 г.]]
'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от наборни войници от българската армия от района на Македония и доброволци по време на т.нар. [[Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх]].
 
== Създаване и боен път ==
Формирането на бригада "Гоце„Гоце Делчев"Делчев“ започва в [[София]] по инициатива на Главното командуване на Българската армия на 11 септември 1944 г. Официалното йѝ начало датира от 14 септември, когато за целта е прието постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на [[ОФ]].<ref>Военната част, чието име символизира връзката йѝ с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: SvetlozarСветлозар EldarovЕлдъров, FromОт StrumaСтрума toдо SremСрем: TheМакедонската Macedonianнародоосвободителна People'sбригада Liberation„Гоце BrigadeДелчев" „Gotseв Delchev“заключителната inфаза the final phase ofна WorldВтората Warсветовна IIвойна (1944 – 1945 г.); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue NoБр: 3 ppсс. 7 – 20, Language: Bulgarian.</ref> Съгласно заповедта на главното командуване, бригадата трябва да действува съвместно с Българската армия. Тя спешно е екипирана, въоръжена и включена във военните действия, като непрекъснато е допълвана с нови пъпълнения. За командир е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]].
 
Първоначално се състои от 4600 човека. Първият йѝ батальон е изпратен към Македония на 30 септември, а вторият на 7 октомври. Със заповед от 3 октомври на Главния щаб на [[НОВМ]] бригада „Гоце Делчев“ е придадена към новосформирания партизански [[Брегалнишко-Струмишки корпус]]. Бойците на бригадата участват в [[Брегалнишко-Струмишка операция|операциите за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко]] на немските войски през октомври и ноември.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. До средата на ноември бригадата окончателно е разформирована от югославските партизани, а частите ѝ са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|Двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|Двадесет и първа]] македонски ударни бригади. През декември войниците йѝ са изпратени с новите си части на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].
Формирането на бригада "Гоце Делчев" започва в [[София]] по инициатива на Главното командуване на Българската армия на 11 септември 1944 г. Официалното й начало датира от 14 септември, когато за целта е прието постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на [[ОФ]].<ref>Военната част, чието име символизира връзката й с българското национално-освободително движение в Македония срещу османското владичество в края на 19-ти и началото на 20-ти век е учредена с постановление № 30 от 14 септември 1944 г. на правителството на Отечествения фронт. Бригадата се състои от наборници, свикани в периода 1941 – 1944 във Вардарска Македония и зачислени в частите на Българската армия. За повече виж: Svetlozar Eldarov, From Struma to Srem: The Macedonian People's Liberation Brigade „Gotse Delchev“ in the final phase of World War II (1944 – 1945); Македонски научен институт, сп. Македонски преглед, 2012, Issue No: 3 pp. 7 – 20, Language: Bulgarian.</ref> Съгласно заповедта на главното командуване, бригадата трябва да действува съвместно с Българската армия. Тя спешно е екипирана, въоръжена и включена във военните действия, като непрекъснато е допълвана с нови пъпълнения. За командир е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]].
 
Първоначално се състои от 4600 човека. Първият й батальон е изпратен към Македония на 30 септември, а вторият на 7 октомври. Със заповед от 3 октомври на Главния щаб на [[НОВМ]] бригада „Гоце Делчев“ е придадена към новосформирания партизански [[Брегалнишко-Струмишки корпус]]. Бойците на бригадата участват в [[Брегалнишко-Струмишка операция|операциите за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко]] на немските войски през октомври и ноември.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. До средата на ноември бригадата окончателно е разформирована от югославските партизани, а частите ѝ са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|Двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|Двадесет и първа]] македонски ударни бригади. През декември войниците й са изпратени с новите си части на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].
 
== Ръководен състав ==
* подполковник Иванов – член на щаба.
 
[[Петър Шанданов]], който се присъединява към бригадата в края на октомври пише по-късно в спомените си:
 
{{Цитат|''Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с [[Брегалнишко-Струмишки корпус|Брегалнишки корпус]]. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познаваха само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]''.<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>}}
 
== Бележки ==
<references />