Мотоциклет: Разлика между версии

'''Мотоциклетът''' ({{lang|fr|motocycle}}, от {{lang|la|mōtor}} – привеждащ в движение, и {{lang|el|κύκλος}} – кръг, колело) съгласно чл. 1 от законаЗДП,<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени, Общи положения, чл. 1.]</ref> е двуколесно [[Пътен транспорт|пътно]] [[превозно средство]] с кош или без кош, което има [[двигател]] с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се причисляват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg. Към тези превозни средства се причисляват и [[мотопед]]ите – двуколесни или триколесни пътни превозни средства, които имат [[двигател с вътрешно горене]] с работен обем до 50 cm³, но чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 45 km/h -– определения в съответствие с чл. 11, 13 и 14 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по пътищата. <ref name="autogenerated1999">[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>.

Освен броя на колелата, като характерна особеност и главна отличителна черта на мотоциклета, е конструктивно изграденото директно безредукторно (наричано още велосипедно) управление на предното управляващо колело. Характерно е и определеното място за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Тази позиция осигурява вертикално положение на тялото при управлението, а краката и колената обгръщат и са в пряк контакт с резервоара и елементи от двигателя. За стабилност при ездата се поставят странични опори за краката на мотоциклетиста и неговия пътник (стъпенки или, както е при моторолерите, площадки). Такава позиция на тялото позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката – крачен лост за смяна на скорости и крачен лост за спирачката на задното колело. Другите органи за управление са разположени на кормилото – ръчен лост за задвижване на съединителя, ръчен лост за задвижване спирачката на предно колело, ръкохватка за газ при завъртането на която чрез стоманено жило се задвижва шибърашибърът на карбуратора или системата за инжекционно впръскване на гориво за управление оборотите на двигателя. На кормилото са монтирани и превключвател за светлините на фара, пътепоказателите (мигачите) и клаксона на мотоциклетаклаксон. <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П.Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 82 – 83</ref> Характерни особености са не само броят на колелата, но и изграждането на рамата, трансмисията, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с мястото и начина за монтажа на двигателя ([[двигател с вътрешно горене]], [[електрически двигател]], реактивен – специално изградените мотоциклети рекордьори).<ref name = "Britanica">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/394358/motorcycle|title=motorcycle (vehicle)|publisher=Encyclopædia Britannica}}</ref>

Моторните превозни средства с четири колела, популярни в България с наименованието '''АТВ''' ({{lang|en|All-terrain vehicle}} и {{lang|ru|мотовездеход }}), макар и да са сходни с мотоциклетите по начина на езда, да притежават кормило от велосипеден тип, да превозват ограничен брой пътуващи и да имат малък работен обем на двигателя, по законаЗакона за движение по пътищата не са включени към групата на мотоциклетите. В съответствие с това се изисква притежаването на категория '''В1''' за правоуправление на четириколесно превозно средство с маса без товар до 400 kg и мощност на двигателя не повече от 15 hp. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл.150а ал.5 от Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>

[[Файл:Gendarmerie motor officer raising arm in traffic.jpg|thumb|right|250pxмини|Френски жандармерист на мотоциклет по контрол на пътния трафик]]

Мотоциклетите, създадени в края на 19 век, и до днес имат едно предназначение – да превозват хора и сравнително малки по размер товари, като транспортират мотоциклетиста и неговите спътници (един или повече) по различни пътища и терени. Тази пригодност на мотоциклета да се движи както по асфалтови пътища, така и по макадамови настилки или земни пътища при различна форма на терена, го прави желано и универсално транспортно средство. Високата проходимост на мотоциклета, неговата добра управляемост, отлична маневреност, възможност за продължителното движение с приемлива скорост на пътуване, комфорт за пътуващите и ниски покупни и експлоатационни разходи, налагат мотоциклета като транспортно средство още в началото на XX век. <ref name="balkan">Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 3 – 6 </ref> Първоначалната идея става широка база за развитие на конструктивни решения за приспособяването му като транспортно средство към различни сфери от живота – за транспорт, за спорт, във военното дело. За това спомагат и разнообразието от разработени двигатели за задвижването им, което прави мотоциклетите достъпни като цена, без да се правят съществени компромиси със сигурността и надеждността при експлоатацията.

[[Файл:Daimler First Motorcycle.jpg|thumb|right|250pxмини|Мотоциклет на [[Daimler]] с двигател с вътрешно горене, 1885 г.]]

[[Файл:Daimler Reitwagen color drawing 1885 DE patent 36423.jpg|thumb|right|250pxмини|Патент №36423№ 36423 от 1885 г. за мотоциклета на Даймлер]]

Първият мотоциклет, построен с [[двигател с вътрешно горене]], е създаден в [[Германия]] от [[Готлиб Даймлер]] и [[Вилхелм Майбах]] през 1885 г. На дървена рама, съоръжена с дървени колела, е поставен [[бензин]]ов [[карбуратор]]ен двигател с мощност 1,5 hp. На проведените изпитвания е достигната скорост 12 km/h, след което е патентован като „машина за езда с [[керосин]]ов двигател“. Понятието ''езда'' остава и до днес, като характерна за основната позиция на моториста при управлението на класическия мотоциклет. С този патент мотоциклетът изпреварва с една година патентоването на другото популярно превозно средство – бензиновиябензиновият [[автомобил]].

От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма „Hildebrand Wolfmuller“. <ref> [https://cybermotorcycle.com/euro/brands/hildebrand-wolfmuller.htm en Hildebrand & Wflfmuller Motorrad – Първо сериино производство на мотоциклети] </ref> Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортнияспортният дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са 1899 г. Matchless (Англия); 1901 г. – Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1902 г. – Norton <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. – Triumph (Англия),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Harley-Davidson (САЩ),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Husqvarna (Швеция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1908 г. – NSU (Германия); 1909 г. Gilera <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия), 1910 г. – BSA (Англия); 1911 г. – Benelli <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Blackburne,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Fafnir, Sachs, които са вграждани в много различни модели, особено в държавите от Европа.<ref name="autogenerated2000">Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1 </ref>

<gallery class="center">

Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан (със или без задвижване на колелото на коша), триколесни (с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета). Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, поради което няма създадена универсална единна система за класификация на всички видове мотоциклети. Това налага често пъти едни и същи мотоциклети оценявани по различни технически показатели и критерии да се включват в различни класификационни групи. Освен с броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и от използването им съобразно пътните условия и по начина на „езда“ свързано с целите поставени при експлоатацията им. Някои експерти не признават и различните подтипове извън обичайното разделяне на видовете мотоциклети, поради твърдението че различията в промените са само козметични. <ref name=Bennett1995>{{citation |title= The Complete Motorcycle Book: A Consumer's Guide |first= Jim |last= Bennett |publisher= Facts on File |year= 1995 |isbn= 0-8160-2899-0 |pages= [https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 15 – 16, 19 – 25] |url= https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 }}</ref>

Работният обем на използвания двигател с вътрешно горене и неговата мощност са много важен фактор при определяне на конструкцията, приложението на мотоциклетите съобразно целите и и в съответствие с определени експлоатационни условия.

* [[Мотопед]]ите ({{lang|en|moped}}), с педали или мокик (с [[Кикстартер|кик стартер]] (крачна манивела)) имат двигател до 50 cm³. В България е получило гражданственост и се използва наименованието '''мотопед''' (чл. 14 от Допълнителни разпоредби на закона ),<ref name="autogenerated1999"/> вместо използваното в други държави '''мопед'''. <ref name="balkan"/>

[[Файл:Triumph Bonneville T100 (02).jpg|thumb|rightмини|250px| Triumph Bonneville T100 – типичен представител на класически пътен мотоциклет]]

[[Файл:Goldwing1800Japan.jpg|thumb|rightмини|250px| Honda Gold Wing GL1800 – типичен представител на туристически мотоциклет]]

[[Файл:2007-Classic.jpg|мини|дясно|250px|Туристически мотоциклет Triumph Rocket III Classic, 2007 г.]]

[[File:FJR1300A.jpg|thumb|rightмини|250px| Спортно-туристически мотоциклет Ямаха FJR1300A]]

[[Файл:Ducati ST4s 2002.jpg|thumbмини |right|250px|Ducati ST4s, модел 2002 г., – типичен представител на спортно-туристически мотоциклет]]

[[Файл:Paris - Salon de la moto 2011 - Ducati - Diavel AMG - 001.jpg|мини|дясно|250px| Ducati – Diavel AMG – 001 мощен круизер]]

[[Файл:Suzuki GZ 250 Marauder.jpg|мини|дясно|250px|Suzuki GZ 250 Marauder – типичен представител на круизер мотоциклетите]]

[[Файл:BMW R75 museum left.jpg|мини|дясно|250px| Военен тежък мотоциклет BMW R75, музеен експонат]]

Пътните мотоциклети (наричани още шосейни мотоциклети), съгласно закона,ЗДП са пътни моторни превозни средства. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл.10 и чл. 11 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Характерното за този тип мотоциклети е, че конструктивно са пригодени за пътуване по републиканската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е право и няма напрегнато състояние на тялото, както и натоварване на ръцете при управлението на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас. <ref>=[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/]</ref> Няма единно мнение за съдържанието на подтиповете мотоциклети в категорията при тази класификация. Например, Bureau of Transportation Statistics от САЩ включва към тази група и валосипедите с педали и малък електрически мотор или двигател с вътрешно горене. <ref name="bts"></ref> В доклада на MAIDS (Motorcycle Accidents In Depth Study report) са групирани подтипове на пътните мотоциклети според използването им, и е създадена класификация с конкретно показани типични представители, с техните характерни конструктивни особености и начина на ползването им. <ref name="MAIDS">The [[MAIDS report]], using the [[Organisation for Economic Co-operation and Development|OECD]] Road Transport Research Programme methodology, uses the following nine classifications for motorcycles, mopeds, and scooters, providing one illustration of each:

* '''Мотопеди''' ({{lang|en|moped}}) със своята конструкция, размери и маломощен двигател (50 cm³) са пътни мотоциклети, предназначени за ползване предимно в населени места или на къси разстояния по пътната мрежа с настилка с конструктивна максимална скорост до 45 km/h. <ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл. 14 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>. МотопедаътМотопедът е неподходящ за управление по високоскоростни пътни платна. В историческото си развитие запалването на двигателя с педали е премахнато и за първоначално задвижване се използва манивела мотоциклетен тип – [[кикстартер]]. Въпреки че с това техническо решение този вид мотоциклети се наименуват '''„мокик“''', в България независимо от внедрената техническата промяна, се запазва наименованието мотопед (от '''МОТО'''циклет и '''ПЕД'''али).<ref>Кънчев, инж. Кънчо И., и др., Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975, с. 3 – 4 629.113 /023/</ref> В повечето от съвременните мотопеди вече се използва електрически стартер.

* '''Градските класически мотоциклети''' с кубатура на двигателя по-голяма от 50 до 250 cm³, са поставяни в някои класификации според работния обем на двигателя в категорията '''леки мотоциклети'''. Те са удобни за ежедневна експлоатация при градските условия за движение със скорост от 60 до 90 km/h, имат проста конструкция, малък разход на гориво и ниска покупна цена. Това са мотоциклети проектирани като практичен транспорт и поради това са произведени по традиционна класическа схема. <ref name = "gov"></ref> Не случайно това са най-разпространеният тип мотоциклет в света (особено в [[Индия]] и [[Китай]]). Мотоциклетите от тази класическа универсална група не са съоръжени с аеродинамични обтекатели или защитни капаци. Те са типични представители на мотоциклетния стил '''„нейкед“''' ({{lang|en|naked – гол, необорудван}}) <ref name = "vid"></ref> точно поради липсата на допълнителни обтекатели, прозрачен ветрови щит или декоративни капаци, позволяващи по-високи скорости, но и увеличаващи цената на превозното средство. Към тази масова потребителска категория, в САЩ се включват и мотоциклетите с традиционна класическа конструкция и употреба, но притежаващи значително по-различни технически параметри – двигател с работен обем от 125 до 1800 cm³ и тегло от 100 до 600 kg. <ref name="bts"></ref>

* '''Туристическите мотоциклети''' ({{lang|en|Touring Motorcycles}}) <ref name = "vid"></ref> са подтип на пътните мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри и може да се управляват както по пътища с добро покритие, така и извън тях по добри земни пътища без настилка. Типичните туристически мотоциклети разполагат с допълнително създадени условия за транспорт на багаж в твърди багажници, подобни на големи кутии, разположени в зоната на задното колело и зад седалката на пътника. Окачването е проектирано така, че да създаде комфорт при продължително пътуване на двама човека. Тази категория мотоциклети с добри възможности за транспортиране на багаж, мощен двигател, комфортно пътуване със защита от вятъра, със стерео система за озвучаване спадат към групата тежки мотоциклети с обем на двигателя 1600 – 1800 cm³ и тегло от 400 до 475 kg.<ref name = "gov">[https://one.nhtsa.gov/people/injury/pedbimot/motorcycle/00-NHT-212-motorcycle/motorcycle39-41.html '''(en)''' Мотоциклети, типове, характеристики, MSF (Motorcycle Safety Fondation)] </ref><ref name="bts">[https://www.bts.gov/archive/publications/special_reports_and_issue_briefs/special_report/2009_05_14/box_a '''(en)''' Motorcycle Trends in the United States ]</ref> Тези мотоциклети са получили комично име от багажниците си тип сандък или дисаги, и са наричани като {{lang|en|Dresser Tourers}}.

:Подобни са и '''спортно-туристическите мотоциклети''' ({{lang|en|Sport Tourers}}) с възможности за спортна езда, но и с възможностите за продължително пътуване на дълги разстояния при комфорта на туристическия мотоциклет. Обикновано са предназначени за един мотоциклетист и с по-малки възможности за транспортиране на багаж. Този тип мотоциклети, въпреки конструктивните особености за ползване, е проектиран по-скоро за езда с повече комфорт при управлението, отколкото за постигане на високи скорости. И това е съществената разлика с типичните спортни модели мотоциклети. <ref>[https://books.google.bg/books?id=NMokiWY6E00C&pg=PA10&redir_esc=y&hl=bg#v=onepage&q&f=false '''(en)''' Пътни мотоциклети / Stermer Streetbikes, Everything You Need to Know, MotorBooks/MBI Publishing Company, 2006 isbn= 978-0-7603-2362-5]</ref> При мотоциклетите от този тип е увеличена вместимостта на резервоара, има регулируемо предно ветрово стъкло за защита на мотоциклетиста. Разполага с по-мощен алтернатор за захранване на допълнително поставени светлини за повишена безопасност или други екстри за продължителното пътуване – например подгряване на ръкохватките на кормилото. Позицията на мотоциклетиста е по-изправена и по-спокойна, отколкото при спортните мотоциклети, което позволява продължителна езда без физическа умора. <ref>[https://www.theridingobsession.com/about/sport-touring-motorcycle-history '''(en)''' История на спортно-туристическите мотоциклети]</ref> Двигателите са с обем от 1100 до 1800 cm³ и теглото на мотоциклетите е от 220 до 350 kg. <ref name = "gov"></ref>

Типичен представител е спортно-туристически мотоциклет Ducati ST4s. <ref name="MAIDS"></ref>

* '''Круизер''' ({{lang|en|Cruiser}}) <ref name = "vid"></ref> са пътни мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри. <ref name = "vid"></ref> . Характерното за тях е, че са ниски, дълги (с увеличено междуосие) и тежки с мощен двигател (американските производители предпочитат V-образните двигатели) и се използват предимно по шосейната мрежа за комфортни продължителни пътувания. Произвеждат се мотоциклети с една седалка, но в този клас се произвеждат такива и с две седалки и големи възможности за транспорт на багаж. Обикновено пригодените за продължителни пътувания мотоциклети круизер са с двигатели от 650 до 1800 cm³ и тегло от 350 до 650 kg. <ref>[http://www.lerepairedesmotards.com/conseils/conduite-rouler-custom-cruiser.php '''(fr)''' Conseil : (bien) rouler sur un cruiser Добре се пътува с круизер]</ref>. <ref name = "gov"></ref>

Типичен представител на мотоциклетите круизер е Suzuki Marauder. <ref name="MAIDS"></ref>

* '''Тежки мотоциклети'''. Към тази група се отнасят мотоциклетите с кош с голям работен обем на двигателя, използвани за туристически пътувания или са пригодени за транспорт при изпълнение на специални задачи. Те са приспособени за транспорт на двама или трима човека, с възможности за транспорт на повече багаж. <ref name = "gov"></ref> Предимството на този подтип пътни мотоциклети е не високата скорост, а тяхната универсалност за експлоатация по всякакви пътища и теренни условия. Може да се ползват и за пътуване през пресечена местност с не много тежки условия на път без настилка. Мотоциклетите с кош, съоръжени със специално оборудване за монтиране на оръжие, превоз на допълнително количество гориво и муниции, имат приложение и като мотоциклети със специално предназначение за нуждите на армията, полицейски нужди или други специални дейности. Обикновено тези мотоциклети са комплектувани с гуми, осигуряващи повишена проходимост за движение по различни терени. Мотоциклетите от този вид са с обем на двигателя от 600 cm³, 750 cm³ и повече.

Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71. <ref> [https://www.zr.ru/content/articles/250118-ne_s_chistogo_lista_bmw_r71/ '''(ru)''' Не с чистого листа – BMW R71, За рулем 07/2010]</ref>

[[File:PeterFondaCaptainAmerica-side.jpg|мини|дясно|250px| Типичен представител на американски мотоциклет „чопър“]]

*'''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те са произведени по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости.<ref>{{Citation |title= Custom Motorcycles: Choppers, Bobbers, Baggers |first= Howard |last= Kelly |url= https://books.google.com/books?id=lk5FJlRFOA8C&pg=PA161 |page=161 }}</ref> Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}}) <ref name = "vid"></ref> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това и ниския център на тежестта определен от геометрията на мотоциклета е причина тези машини да са стабилни при езда, но не са достатъчно пъргави и са неудобни за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези серийно произвеждани уникални или единично произвеждани бройки мотоциклети.

Типични представители на мотоциклети произведени в този стил и конструктивни особености са някои модели на [[Harley-Davidson]] и на други специализирани производители за тунинговане или изработване на уникални мотоциклети в [[САЩ]]. <ref name="MAIDS"></ref>

[[Файл:Lambretta 150 ld (2).JPG|мини|дясно|250px|Моторолер Lambretta 150]]

[[Файл:Suzuki Burgman 400.JPG|мини|дясно|250px|Максискутер Suzuki Burgman 400]]

* '''Моторолерът''' ({{lang|de|Motorroller}}), ({{lang|ru|Мотороллер)}}) или ску́тер ({{lang|en|to scoot}}) е пътно двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Моторолерът не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различното техническо решение за конструкцията на трансмисията. Предавателната кутия е изпълнена като вариатор, при което скутера автоматично без степени се ускорява при управление. С габаритите си и неголямото тегло, със сравнително ниската скорост на движение и защитата на моториста по време на езда, моторолерът е изключително удобно превозно средство за експлоатация при градски условия.<ref>https://www.motoservices.com/scooter/maniabilite.htm '''(fr)''' Un choix de scooters legers, maniables et faciles à garer </ref> Затова въпреки някои конструктивни различия, се причислява като подтип към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Скутери има създадени още в началото на 20 век. <ref>[http://avis-scooter.e-monsite.com/pages/l-histoire-du-scooter.html '''(fr)''' L'histoire du scooter (История на скутера)]</ref> Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 [[Инч|цол]]а), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в [[Италия]] скутери Vespa и Lambretta, които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на мотоциклети.<ref name=CulturalHistory>{{cite web|author=Mary Anne Long|title=From Scooter to Scooterist: A Cultural History of the Italian Motorscooter|url=http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110717194516/http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|format=PDF|date=1998-12-17|archivedate=2011-07-17|url-status=dead|accessdate=2010-08-28 }}</ref>

Моторолерът Vespa е приет за типичен представител на тази категория мотоциклети. <ref name="MAIDS"></ref>

[[Файл:Ducati 999R Xerox.jpg|мини|дясно|250px|Шосеен мотоциклет Ducati 999 тунингован за състезание супербайк]]

[[Файл:Valentino Rossi 2011 Estoril.jpg|мини|дясно|250px|[[Валентино Роси|Valentino Rossi]] по трасето на [[Гран При по мотоциклетизъм|'''MotoGP''']] в Estoril през 2011 г.]]

[[Файл:Gregorio Lavilla BSB 2005.jpg|мини|дясно|250px|Мотоциклет Ducati в състезание супербайк]]

[[Файл:NSBRR-contestants.jpg|мини|дясно|250px|Супербайк по шосета в Нигерия през 2014 г.]]

** '''Мотоциклети супербайк''' (или още суперспорт), е наименование на пътните мотоциклети спортен тип, чиято конструкция е подобна на спортните мотоциклети за провеждане на състезание по затворен контур подобно на шосейно-пистовите състезания [[Гран При по мотоциклетизъм|'''MotoGP''']] ({{lang|en|FIM Road Racing World Championship Grand Prix}}). MotoGP състезание за голямата награда, е най-престижното мотоциклетно състезание по затворен маршрут. То се провежда с мотоциклети прототипи, непроизвеждани серийно, непродавани в търговската мрежа и забранени за регистрация и ползване по пътната мрежа. Това е голямата разлика с мотоциклетите супербайк – те може да се регистрират и да се управляват по пътната мрежа. До състезания супербайк се допускат само мотоциклети в серийно производство и в свободна продажба. Тунинговането на мотоциклетите и промяната в конструкцията се прави само с детайли намиращи се в свободна продажба, което изравнява качествата на машините при старта в едно състезание. Характеризират се с леко до средно тегло, високо съотношение между мощност в конски сили и тегло, което осигурява изключително ускорение и висока скорост. Имат обтекател, ниско кормило, високо изнесени назад стъпенки, форсиран двигател и спирачки с повишена ефективност и се управляват в типично спортен стил – с тяло положено върху резервоара на мотоциклета.<ref name = "gov"></ref> Обикновено се произвеждат с двигатели от 650 до 1100 cm³ и тегло от 145 до 175 kg. <ref name="bts"></ref>

** '''Каферейсър'''. Към групата на пътни и спортни мотоциклети може да се поставят и типа мотоциклети за каферейсър състезания ({{lang|en|Café Racer – кафене-надбягване}}). Този тип машини са предназначени за краткотрайни скоростни разходки на близки разстояния, и по-скоро са за развлечение и удовлетворяване на спортната страст на млади мотоциклетисти. Това не са професионални състезания, а аматьорски организирани шосейни надбягвания между любители. Конструкцията на тези мотоциклети позволява достигането на по-висока скорост и добра управляемост, но това е за сметка на намален в някаква степен комфорт при ездата. <ref>{{cite journal|title=none|journal=The Listener |date=1971 |volume=85 |page=373 |publisher=British Broadcasting Corporation}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.motorcycleclassics.com/motorcycle-reviews/moto-guzzi-t3-special.aspx|title=Moto Guzzi T3 Special|publisher=Motorcycle Classics|accessdate=11 октомври 2009 |date=November–December 2010|author=James Adam Bolton}}</ref>. Това иронично название на състезанията води началото си от Англия от 1960-те години и характеризира мотоциклетите и техните ездачи, събиращи се в пъбовете на кафе и участващи в състезания по трасе – затворен маршрут по градските улици само за времето на една песен. За кратковременната скоростната езда стандартните серийно произвеждани мотоциклети са непригодни. Всеки участник в такива състезания сам тунингова мотоциклета си, като се премахват елементи за намаляване на теглото, променя се кормилото за позиция на езда със силно наведено напред тяло, използва се удължен тесен резервоар и се премахва втората седалка. За такива любители на високата скорост при градски условия се произвеждат и някои фабрични скоростни модели, като Harley-Davidson XLCR 1000 Cafe Racer от 1977 г., Benelli TNT Cafe Racer, Ducati Super Sport, Suzuki GS1000S произвеждан 1980 г., както и каферейсър мотоциклетите с електрически двигател Volta <ref name="volta">[https://electricmotorcycles.news/volta-motorbikes/ VOLTA Motorbikes]</ref>).

[[Файл:CCM R45 side.jpg|мини|дясно|250px|Английски мотоциклет CCM R45 за супермото]]

Мотоциклетите за двойна употреба – '''дуал-спорт''' ({{lang|en|Dual Sport}}), са едни от трите основни типа мотоциклети. Те са конструирани и произведени с качества за двойно приложение и са разпространени точно поради възможностите които предоставят за движение по пътища с добро покритие, за туризъм и за управление по офроуд пътеки при лоши пътни условия и в пресечена местност. Въпреки тези разнообразни възможности за експлоатация, конструкцията на тези мотоциклети е по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до тези за офроуд. Мотоциклетите от тази група, за разлика от други със специално спортно преназначение (кросови, за спидуей), подлежат на държавна регистрация съгласно законаЗакона за движение по пътищата. Според закона това е възможно точно поради тяхната техническа приспособеност със заложени качества за експлоатация и за двата вида езда. С тях се дава възможност на мотоциклетиста да преодолява не особено големи препятствия, спускане и катерене по склонове, скокове. Мотоциклетите за дуал-спорт отстъпват по отношение на спортните си възможности на типа ендуро. Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение за пътуване по пътната мрежа, в градски условия и за спорт. Ограничаващата особеност за спортно приложение са мощният, но стандартен [[двигател]], и по-голямото им тегло спрямо ендуро мотоциклетите. Този показател за мотоциклетите от типа ендуро е особено важен, поради силно пресечения тежък терен, по който се провеждат състезанията и е важен технически показател за възможностите на този подчертано спортен тип мотоциклети и техния агресивен спортен характер.

* Най-близо до спортните кросови мотоциклети са т. нар. '''хард ендуро'''. Твърдото ендуро е приспособено за ползване по шосейна мрежа и пътища в населени места, но и в пътни условия без пътна настилка върху земен терен – чакъл, пясък, кал като мотоциклети за офроуд състезания. Този тип мотоциклети, поради леката си конструкция и мощния мотор, са по-подходящи за крос писта, отколкото за пътуване по асфалт. Характерни са с твърдото окачване, липсата на допълнителни осветителна тела и малка наличност на бордни уреди. Използват се двигатели от 400 до 650 cm³.

* Мотоциклетът от вида '''туристическо ендуро''' е принципно друга и различна машина, която може да бъде окачествена като тежък спортен мотоциклет. Разработен за участие в ралито „Париж-Дакар“, мотоциклетът е приспособен за състезания с продължителна многодневна езда по различни терени, лоши пътища и асфалт с висока скорост. Движението се обезпечава от мощен едноцилиндров двигател 600 – 800 cm³ или двуцилиндров редови или V-образен двигател с обем 750 – 1000 cm³. Освен големия резервоар за гориво, машината има колела, осигуряващи висока проходимост и конструкция и окачване, което осигурява по-комфортни условия при продължителна езда за състезателя.

[[Файл:speedway.jpg|мини|250px| По състезателното трасе за спидуей]]

[[Файл:Eisspeedway Maschine 05.JPG|мини|дясно|250px|Мотоциклетни гуми за състезания спидуей върху лед]]

[[Файл:Finallauf in der Eisspeedway-Weltmeisterschaft 2010 in Innsbruck (01).jpg|мини|дясно|250px|Световно индивидуално първенство по спидуей върху лед в Innsbruck през 2010 г.]]

[[Файл:ChrisCarrWorldRecordMotorcycle2006.jpg|мини|дясно|250px|Американският мотоциклет BUB Seven Streamliner направен по поръчка, който държи рекорда за скорост на пистата Bonneville Speedway от 350 мили в час за 2006 г. и рекордьор до 2008 г. и отново от 2009 до 2010 г. ]]

[[Файл:NSU Delphin III.jpg|мини|дясно|250px|Мотоциклет за рекорди NSU Delphin III]]

* [[Електрически двигател]]и (както при вече популярните испански мотоциклети Volta <ref name="volta"/>). Мотоциклетите задвижвани с електрическа енергия предлагат най-доброто от екологична гледна точка. При експлоатацията им се намалява потребяването на масло и вредни емисии от изгорели газове не замърсяват околната среда. За енергиен източник се използват никел-металхидридни батерии и литиево-йонни батерии. <ref>Евтимов Иван, Росен Иванов, Борислав Ангелов, Акумулаторни батерии за електромобили и хибридни автомобили, Научни трудове на Русенския университет, 2009, том 48, серия 4-82</ref> В съвременните конструкции батериите може да се експлоатират до 10 години. Компромисът при изграждането на мотоциклетите с електрически двигател, поради ограничения капацитет на захранващите батерии, засега е приемането на една от двете изключващи се възможности: <br>

:-* отдавана висока мощност и висока скорост на движение с еднократно зареждане при ниска продължителност на „ездата“ <br>;

:-* голяма продължителност на „ездата“ с еднократно зареждане при приемлива средна скорост на движение. <br>

:Вече е достигнато с едно зареждане пропътуване на 185 мили (приблизително 296 километра) с батерия 15,3 kWh при средна скорост на пътуване 65 мили в час. Макар с прототипи да е достигната скорост 145 мили в час, електрическите мотоциклети и скутери все още може да се ползват предимно като пътни превозни средства в градски условия. <ref>{{cite web |url=http://www.solomotoparts.com/blog/?p=3050957472978646094 |title= '''(en)''' Electric Motorcycles |publisher=Solo Moto |accessdate=May 15, 2016 }}</ref>

Image:Sokol 1000 cc 1935.jpg|Полски мотоциклет Sokol 1000 cm³ с лост за ръчна смяна на скоростите, монтиран на резервоара

Image:AWO 425 (1955) - Verkehrsmuseum Dresden - Details 3.jpg| Мотоциклет АВО 425 (четиритактов 250 cm³, 1955 г., произвеждан в ГДР) с карданно задвижване на двигателното колело. Мотоциклетът има два лоста за смяна на скоростите – отдясно ръчен и отляво крачен.

[[Файл:Münch (=NSU) Engine cutout r 2 TCE.jpg|мини|дясно| 250px|Музеен макет на мотоциклетния двигател. Верижна предавка за задвижване на разпределителния вал и зъбна предавка от коляновия вал към многодисковия съединител]]

[[Файл:Douglas 1910 2¾hp 347cc 2 cyl aiv.jpg|мини|дясно| 250px|Ремъчно задвижване на двигателното колело при мотоциклет Douglas 347 cm³, 2¾ hp, 1910 г.]]

[[Файл:Komet-1902-6.jpg|мини|дясно|250px|Фрикционно задвижване на предно колело директно без предавателна кутия, 1902 г.]]

Трансмисията на мотоциклета се състои обикновено от първична верижна предавка или предавка от зъбни колела от коляновия вал към касетата на съединителя, многодисков съединител в маслена баня, предавателна кутия с възможности за превключване от три до шест предавки, външно разположен механизъм за ръчно или крачно превключване на предавките и верижна предавка (пиньон) за задвижващата втулко-ролковата верига или система от зъбни колела за задвижване на кардан към задното колело.<ref name = "kantcho">Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 40 – 41</ref> В исторически план трансмисията е изграждана по различни начини:

[[Файл:Moto Guzzi - CARC system.jpg|thumb|rightмини|250px|Карданно задвижване ( Système CA.R.C. (cardan réactif compact)) на мотоциклет Moto Guzzi Breva 1100, музеен експонат]]

[[Файл:2007 Yamaha R6 front closeup low.jpg|thumb|rightмини|250px|Дискови спирачки на Yamaha R6, 2007]]

Ходовата част на мотоциклета включва: <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 50 – 53</ref>

:Рамата се изпълнява с различна конфигурация на тръбите, но преди всичко това са пространствено затворени конструкции, оразмерени като мощна носеща греда. Велосипедният тип рама е с единична тръба отдолу, носеща двигателя или затворено-пространствена конструкция с две тръби (странѝци). Затвореният контур на рамата има челна тръба за монтаж на предната вилка, една или две тръби страници с конзоли за закрепване на двигателя, стъпенките, стойката и шарнирната вилка за задното колело. Горната тръба (една или две) затваря носещия пространствен силов контур и служи за закрепване на резервоара, седалката и окачването на задното колело и задния калник. <ref>{{citation|author=Tony Foale|title=Frame mods|date=November 1987|publisher=Tony Foale Designs|url=http://www.tonyfoale.com/Articles/Frame.mod/KawaMods.htm|accessdate=2016-05-11}}</ref> Рами се изработват и от заварени профили от щамповани ламарини образуващи надеждна силова носеща конструкция.<ref>{{citation|title=A short history of chassis flex|author=Kevin Cameron (journalist)|work=[[Cycle World]]|p=18|date=June 2004|volume=43|number=6|url=https://books.google.com/books?id=VYB28ExdkSMC&pg=RA5-PA16}}</ref>

* Предно и задно колело. По принцип колелата трябва да са еднакви като диаметър, но има различия свързани с функциите им в мотоциклета. В съвременните мотоциклети правилото за еднаквост на важи и обикновено има различия както в диаметъра, така и в размера на балона на гумата. Размерът на колелата има основно стабилизиращо действие при ездата. Мотоциклетът остава прав или се поддържа стабилност при наклон в крива благодарение жироскопичния ефект от масата на колелата.

:През 1966 г. се внедряват дискови спирачки с механично задействане в серийно произвеждания MV Agusta 600. <ref>[http://2.bp.blogspot.com/-zmTCfHY-cMA/U5Z0ed3pW1I/AAAAAAAANIk/h3WIWQ__yb4/s1600/lyster-brake.JPG Colin Lyster Scheibenbremse (1966)]</ref> През 1968 г. Honda внедрява в сериен мотоциклет хидравлично задействане на дискова спирачка. Понастоящем произвежданите мотоциклети се комплектоват с дискови спирачки - с единични дискове на задно колело и двойна дискова спирачка на предно колело. Само в някои мотопеди се поставят по-ниско ефективните барабанни спирачки и като задна спирачка при някои леки мотоциклети. От 2016 г. с решение в Европейския съюз новите мотоциклети от 125 cm³ и с по-големголям обем на двигателя, трябва задължително да се оборудват с антиблокираща спирачна система ([[Антиблокираща система|ABS]]) <ref>[http://www.spiegel.de/auto/aktuell/neue-motorraeder-muessen-ab-2016-mit-abs-ausgeruestet-sein-a-868313.html '''(de)''' ABS für Motorräder ist ab 2016 Pflicht] </ref>

Колелата се комплектоват със стоманени капли със спици от стоманена тел или от капли алуминиеви отливки. Използват се такива направени от композитни материали, поради високите якостни характеристики и ниско тегло. Гумите са с по-малък диаметър от автомобилните, но закръглени и с повишена повърхност на протектора, което позволява при навеждане на мотоциклета на завой да се понижава центъра на тежестта, без да се губи сцеплението с пътната настилка. Жироскопичният ефект от бързо въртящите се колела, значително подобрява стабилността и способността да се следва зададената от мотоциклетиста пътна крива. <ref name = "Britanica"></ref> Спирачните барабани с челюстни накладки или спирачни дискове, независимо от начина на задействане – механично или хидравлично, също са част от колелото и се монтират твърдо към главината на каплата. Според броя на колелата, мотоциклетите са:

[[File:W800 instruments.jpg|thumb|rightмини|250px|Кокпит на мотоциклет Kawasaki W800 с пътни и контролни прибори]]

Електрическата уредба на съвременния мотоциклет се състои от преден фар (един или повече), централен включвател, ключ за къси и дълги светлини, клаксон, задно осветително тяло, включвател на стоп-лампата вграден в механиката на задната спирачка, предни и задни осветителни тела за указване посоката на движение (мигачи) със съответен ключ за превключване, прекъсвач - разпределител за запалване на горивната смес, [[Запалителна бобина|индукционна бобина]], [[запалителна свещ]] (една или повече), свързващи кабели и съединителни клеми. <ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 68</ref>

- от края на 20 век в много от моделите мотоциклети се премахва карбуратора за образуване на работната газова смес и се поставят инжекционните системи. Към електрическата инсталация се включват и вградени съвремени електронни системи за управление на запалването, инжекционните системи, контрол на газовете, [[антиблокираща система]] (ABS) и др.

== Право за управление и безопасност ==

* '''категория АМ''' - за управление на мотопеди (двуколесни и триколесни) с работен обем на двигателния цилиндър до 50 cm³, и със скорост на движение не по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 1 )<ref name ="zakon">[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>

* '''категория А1''' - право за управление на мотоциклети с обем на двигателя не повече от 125 cm³ и с максимална мощност не повече от 11 kW и триколесни мотоциклети с мощност не по-висока от 15 kW (чл. 150а, т. 2, ал. а, ал. б). <ref name ="zakon"></ref>

* '''категория А2''' - за управление на мотоциклети с мощност, която на превишава 35 kW и е с отношение мощност/тегло 0,2 kW/kg (чл. 150а т. 3). <ref name ="zakon"></ref>

* '''категория А''' - за управление на мотоциклети двуколесни без кош или с кош, задвижвани от двигател с вътрешно горене с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h. С тази категория може да се управляват триколесни мотоциклети с три симетрично разположени колела с двигател с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 4, ал. а, ал. б). <ref name ="zakon"></ref>

За безопасно пътуване по републиканската пътна мрежа и по пътната мрежа в населените места, при управлението на мотопеди и мотоциклети, водачите и пътниците са длъжни да използват защитни каски (чл. 137е от законаЗДП). <ref name ="zakon"></ref>